Glacier Express - най-бавният експрес в света

След седмица, прекарана в преследване на върхове, адреналин и безброй гледки, дойде време за сбогуване с Алпите. А има ли по-добър начин да го направим от борда на "най-бавния експресен влак в света"? Glacier Express не е просто транспорт, а ритуал. Ритуал на бавното пътуване, на съзерцанието и на меланхолията, че оставяш нещо величествено зад гърба си...

Glacier Express е влак, който свързва курортите Zermatt и St. Moritz, преминавайки през някои от най-красивите алпийски пейзажи. Ако сте чували че в Швейцария влаковете са върха, но "трябва да се качите на панорамен влак", Glacier Express е един от няколкото именувани експреса, които имат предвид хората. Но, изненада - в Швейцария доста от подвижния състав е "панорамен", а гледките от картичките ви дебнат зад всеки ъгъл. Струва ли си Glacier Express? Четете нататък :)

Ако решите да включите Glacier Express в плановете си, започнете да ги градите ОКОЛО този влак. Резервации се продават от 90 дни предварително. Възможно е още от 90-я ден да няма свободни места за датите, които желаете. Така ни се случи и на нас :) Бяхме нагласили плановете за всички останали дни, надявайки се че "просто" ще вземем билетите за влака, когато се оказа че във влака няма нито едно свободно място :) От тогава насам всеки ден прицъквахме сайта, надявайки се че някой ще се откаже и ще се освободи място... До един ден, когато наистина се появиха две места втора класа! Веднага ги взехме.

И няколко дни по-късно пристигна e-mail: "Съжаляваме, но сме overbook-нали втора класа, за това безплатно ви ъпгрейдваме до първа класа". Кво? Такива неща стават само по филмите, бях сигурен че е някаква грешка или измама :) Но влакове в Швейцария има бол - и да ни бяха изхвърлили от Glacier Express, щяхме да намерим друг начин да стигнем. Оказа се че грешка няма, но и кондукторката във влака доста се почуди на ситуацията. Показахме ѝ имейла, тя сви рамене и това беше. И така се озовахме в първа класа :)

В Glacier Express има три класи - първа, втора и "excellence" класа, която обаче се движи само в определени влакове по маршрута. Разликата между първа и втора класа е в броя седалки в салона. Седалките винаги са една срещу друга, във втора класа има по една 4-ка седалки от двете страни на пътеката, а в първа - около пътеката има 4-ка и 2-ка. Т.е. в първа класа ако сте двама, може да седнете сами един срещу друг и така винаги поне единия да има гледка по посока на движението. Местата са запазени със задължителна резервация. От сайта на Glacier Express трябва веднага да си направите резервацията и след това може да си вземете същинския "билет" от приложението на SBB (важат карти за отстъпка). Да си говорим в пари - нашият маршрут Zermatt - Chur (2ра класа) излизаше 49 CHF резервация + 120 CHF (намалено на 60 CHF с Half Fare Card) билет на човек.

Всички класи имат огромни панорамни прозорци, плюс малки прозорчета отгоре. Интересно че доста от влаковете, които ползвахме в Швейцария, бяха в подобна конфигурация, но без да са именувани "панорамни". Малките прозорчета на вратите на вагоните се отварят надолу и от там най-добре се снима без отражения. Доста хора усетиха че там е истината и започнаха да стават опашки :)

Обслужването. В пространството между насрещните седалки имаше малки масички, които се разгъваха. Имаха нужда от разгъването :) Още преди тръгването на местата, където имаше поръчан обяд, сервитьорите бяха заредили 4 вида вилици, ножове и кристални чаши :) Обядът беше от общо меню и уж трябва да се поръча предварително. Според рекламата продуктите са местни и се зареждат от гарите по пътя. Има и малко а-ла-карт меню с дреболии и напитки - плаща се само с карта. Естествено че разляхме пенливо вино във влака, турбо-гъзари сме :)

Голямо шоу почна когато отбор сервитьори почнаха да носят храната, на тези които си бяха поръчали. Менюто беше едно - салата, пиле със сос и гарнитура. Но всеки компонент пристигна в голяма купа от различен сервитьор. Почна се едно разсипване, слагане и вдигане на чинии. Персоналът носеше и вдигаше като хореография на сложен вид танц :)

Никой няма да ви спре, ако си носите храна и напитки отвън. Край нас се качи голяма група френски пенсионери, които наизвадиха шарени бутилки, пластмасови чашки и като се почна едно "чин-чин", температурата във влака рязко се покачи... :) И ние бяхме заредили хартиени торби от пекарната на гарата в Zermatt - това все пак щеше да е 6-часово пътуване... :)

Във влака има аудио-гайд със слушалки, който на няколко езика обяснява какво се вижда навън. Обажда се през половин час, честно казано не ме впечатли особено. Има и два канала - единия с традиционна, а другия - с модерна швейцарска музика.

Едната интересна история беше свързана с малкото разочарование, което изпитахме по маршрута - че от "Глетчерния експрес" никъде не видяхме глетчери. Та, разказваха за едната долина, където преди години имали проблем с опасно надвисналия глетчер. Жителите на застрашените селца са се молили глетчера да не падне на гигантска лавина. Дори и папата се молил с тях - да не вали сняг, да не расте глетчера. Век по-късно - здравей глобално затопляне и жеги - глетчерът се свил до малка пряспа. А да не забравяме че глетчерите са резервоари за вода, които захранват реките и водоемите в Швейцария. Та обадили се хората на папата - разрешил им да обърнат молитвата :)

Маршрутът по който се движехме условно може да се раздели на няколко части. Пак да напомня, че по всички тези участъци се движат и други влакове. Не е задължително да минете всички участъци (6 часа път!), нито да ползвате специално Glacier Express, ако не държите на преживяването. Бихте си спестили главоболията с резервациите и цената.

От Zermatt започна едно спускане по долината към Brig. Матерхорн се смаляваше и оставаше зад гърбовете ни. Постепенно белоглавите върхове се скриваха зад все толкова стръмните, но по-близки и низки склонове. Тук беше най-голямото спускане по маршрута - от 1650 м до 650 м надморска височина.

От Brig до Andermatt зелените алпийски пасища бяха просечени от реки с онези сини води. Минахме през 15-километровия жп-тунел Furka.

След Andermatt започна стабилно изкачване със серпентини към Oberalp Pass. Линията беше зъбчата, вероятно влакът си е помагал :) Тук вече бяхме на 2 000 м надморска височина и се чувствахме обратно в Алпите :) Дървени подпори бяха приготвени по стръмните склонове да държат тежки снежни преспи, остри долини бяха затапени от стени на водноелектрически централи...

От Oberalp Pass започна спускане към Chur, където щеше да е последната спирка за нас. Минахме през "Швейцарският гранд-каньон" - Рейнското ждрело, осеяно с интересни скални форми. Вече не бяхме в планина! Усещаше се жега. Бързеите на река Рейн не можеха да измият едно усещане за наближаващият прашен край на пътуването. Бяхме оставили свежите планини далеч зад гърба си, а пред нас започваха окултурени селца от градски тип и предградия.

Glacier Express за мен беше като епилог на добра книга. Не е най-вълнуващата част, но е тази, която ти дава време да осмислиш всичко прочетено и да затвориш последната страница с чувство на удовлетвореност. И все пак, ако трябва да дам един съвет – направете го в обратната посока. Нека бъде вашето въведение в магията на Алпите, а не вашето сбогуване с нея.