Преживявали ли сте пътуване във времето? Мигаш с очи - затваряш ги в един момент от време и с отварянето им в следващия момент са изминали 10 часа време :) Така ми се отрази изминатия километраж по време на първия ден от похода "Асеновградски върхове и пътеки"

Съботата дойде без план и настроение. Не знаех какво ми се прави :) Едно беше сигурно - неделята - утре, щяхме да правим разходка-еднодневка до х. Рай с колегите - изкъртващи 20 км, за които ако преживеем, може и да прочетете в този блог :) Но съботата преди това - а, де? Хем не ми се мореше, хем не ми се и седеше. За това решението дойде от сутрешното кафе. Няколко дестинации минаха през мен, отхвърлени до една. Тази изкъртваща, онази скучна... угода нямах :)

До сега поне 10 пъти съм се заричал че повече няма да стъпя на Рай :) Не знам защо всеки "последен" път се оказва предпоследен :) Има нещо там - дали природата, дали рестартът който се случва със съзнанието, дали самопречукването с целия път и сладката болка след завръщането, дали оправданието да се изпият 10 бири за да се наваксат изгубените калории...

Началото на нашата великденска разходка поставихме с крепостта Асара край Николаево.
Въпреки че се намира едва на 200 метра от главния подбалкански път, никъде няма да видите табели или знаци. От пътя трябва да слезете на стария път за Стара Загора и веднага да отбиете за Димовци (отново без табели). От този път почти веднага трябва да хванете черен път в дясно (отново без табели). Сложил съм GPS координати на края на този пост.

Съвсем скоро - през 2017 г - са били извършени разкопки на римска вила рустика край Гурковското село Конаре. Тъй като пътят ни минаваше съвсем наблизо, решихме да хвърлим едно око :)