По принцип имам алергия към тълпи, масовки и опашки за билетчета. Поради тази причина упорито избягвам да посещавам няколко конкретни "социализирани" туристически обекта в нашата страна :) Крушунските водопади беше един от тях. Но великденската ни разходка се завъртя покрай тях и нямаше как да не се отбием. Но - обрат! Взе че ми хареса! :)

Този ден ни тръгна на комерсиални обекти. Скачахме от една сергия за магнити на следващата. Но неочаквано се озовахме при нещо ново! Сергия за... светещи прилепчета! :)

Това беше една от най-обърканите организации които съм правил :)

В Барселона прекарахме почти 4 цели дена и смея да кажа че не сме видели нищо повече от основното :) Пътуването определено помага в израстването на човека. Не позволява на зрителния хоризонт да закърнее и да се свие до размерите на гледна точка.

30-те километра от Пловдив до Ситово са достатъчни на човек да се откъсне от цивилизацията. Близките до Пловдив села - почти превърнали се в квартали на града, останаха далеч зад нас, докато навлизахме дълбоко в дивите Родопи. Разбитият асфалт ни беше изкачил поне 1000 метра над града, водейки ни в земя на траки, мечки и извънземни :)
Бяхме набелязали няколко точки около Ситово - достатъчно да ни уплътнят целия ден:

Съдържание

1. Крайпътният водопад
2. Ситовският надпис
3. Щуда Града
4. Аязмото