Етикет: пътепис

Страница 28 от 50
<>
Рим 2017
text
26 юли, 2017
Ето че след 3 години се върнах обратно в Рим. Имах да наваксвам с няколко места, които предния път пропуснахме. Предстоеше ми да видя колко много се е променил града за това време.
Нискотарифните полети вече кацат на летище Чампино. То е едно от най-малките и претъпкани летища, които съм виждал. По обем пътници надвишава софийското летище, но по площ на терминала е по-малко дори от стария първи терминал при нас... При кацане се сформира опашка за паспортен контрол, която започва от извън сградата на терминала. При излитане е още по-болезнено. Влизате, минавате опашката за паспортния контрол и внезапно се оказвате наредени на опашката за гейта. Има две групи гейтове - А и Б, всяка от които е по-малка от хола ми вкъщи. Обслужват се едновременно по 3-4 полета (което прави по около 600 пътници), а места за сядане има не повече от 20. Няма кафе машини, тоалетната е една и малка - няма абсолютно нищо в гейта. Италианците доят вече заклана крава с това летище, което се пръска по шевовете... Градът Рим е станал военна зона. Мерките за сигурност са затегнати до скъсване с военни постове на всяко кръстовище. Въоръжението е тежко - автомати, уазки, до Колизеума имаше и БТР-и на които някой поне от хорска срама беше махнал покривните картечници... Пазят нас от злодеи, или ние трябваше да се чувстваме като злодеи? :) На всяка врата - метал детектори и скенери. По забележителности, по църкви и базилики - редиш се на пропусквателни пунктове. В Колизеума преди се влизаше за секунди с Roma Pass, с който автоматично пропускахме дългата опашка за билети. Сега дори и с Roma Pass чакахме на опашка за скенера. Във форума преди просто се минаваше през широко отворената врата. Сега вратата е заключена и чакате на непомръдваща 500 метрова опашка, опъната под жаркото лятно слънце без грам сянка... Не знам на къде отива тоя свят, но според мен терористите вече са спечелили войната... Улиците из града са все толкова миризливи колкото ги помня. Неповторимият аромат на престояла урина и кипнал сварен боклук не може да се сбърка. Трафикът е все същия. Можете ли да си представите 20 моторчета тръгващи на зелен светофар? Звукът е като от състезание с ядосани градински косачки :) Разликата тук сега беше в електрическите коли, които доста уверено превземат улиците. Поне 3/4 от всички таксита вече са електрички. Те пък на опаки на моторчетата са безшумни и трябва да се оглеждате да не ви блъсне някоя без да разберете :) Планът за обиколката ни беше малко по-различна от предния път:
Съдържание
  1. Замъкът "Сант Анжело"
  2. Площади и фонтани
  3. Колизеумът, форумът и хълма Палатин
  4. Базилика "Сант Джовани ин Латерано"
  5. Базилика "Санта Мария Маджоре"
  6. Музеите на Ватикана
  7. Зоопарк "Bioparco"
Централнобалканско до Дерменка
text
31 юли, 2017
За този уикенд с Краси, Рая и Иво натъкмихме една лека разходка - хижа Дерменка в Централен Балкан. Щяхме да навъртим доволен километраж, да избягаме от летните жеги в ниското и да поснимаме малко панорамни гледки.
Беглика - Доспат - с. Гърмен
text
10 юни, 2017
Дъждове, градушки, червени и жълти кодове и гръмотевични бури - това бяха прогнозите за дългата разходка, която организирахме със Сашо :) Очакваха ни 4 дни и около 600 км в Гоце Делчевския край. През изминалата седмица из цялата страна бушуваха хали, довели до наводнения и бедствени положения. Дали времето щеше да ни изпере дрехите и да измие колата? Щяхме тепърва да разберем :)
Съдържание
  1. Пещера Снежанка
  2. Беглика
  3. Вр. Почилена Бърчина
  4. с. Гърмен - Никополис ад Нестум
Ковачевица - водопади и крепости
text
12 юни, 2017
Бяхме пристигнали в китното село Ковачевица. Селото е архитектурен резерват, запазил автентичния си вид на възрожденска обител. Тук щяхме да прекараме следващите няколко дни и интересното тепърва предстоеше! :)
Съдържание
  1. Ковачевица
  2. Водопад Синия вир
  3. Водопад Буков дол
  4. Крепост Момина Кула
  5. Белица - парк за танцуващи мечки
Дряновска екопътека, Дряновски манастир и пещера Бачо Киро
text
28 юни, 2017
Предстояха 4 дни в преследване на тайните на Търновския край. Чакаха ни 1200 км асфалт и много потни бири. Но първо трябваше да стигнем до там, а по пътя имах набелязани не по-малко интересни обекти.
Беше зноен юнски ден. Слънцето палеше пожари и ми беше ясно че днес трябваше да прекараме деня в кръчма, а не навън. Обедната светлина контраст на сенките бяха унищожителни и снимки нямаше да се получат, но какво да се прави... :) Съвсем близо един до друг се намират три интересни обекта:
Съдържание
  1. Дряновска екопътека
  2. Пещерата Бачо Киро
  3. Дряновски манастир
Страница 28 от 50
<>