Отделихме един ден и на Единбург - крайно недостатъчно както излезе :) Градът се намира на около 1 час път с влака, който лети със 160 км/ч през селца и поля.

Желанието за есенни пейзажи ме изкара навън, а желанието за мързел ме спря на близкия район около Пловдив. В ръкава имах едно асо, което чакаше правилното време да бъде изиграно - скалата над Равнища. Времето беше доволно смарангясано - тръгнах на мъгла, а октомври месец взе да преваля, така че условията бяха идеални за лов на есенни мъглици.

4 почивни дни, 400 родопски километра. Направихме си изкъртване както си знаем - посетихме интересни пещери, крепости и върхове през деня, а през ноща подобаващо компенсирахме изразходените калории с тонове сачове, барбекю и бира :)
Този уикенд щеше да мине под наслова на тайнствените погранични пещери, които стоят в страни от масовите маршрути.

Дестинацията за единствения почивен ден тази седмица беше Ардино. Набелязахме няколко интересни обекта, които макар и да ми се струваха малко, ни заеха целия ден :)

Съдържание

1. Орлови скали
2. Махала Дядовци
3. Дяволския мост

Колкото и да обикаляме в Родопите, винаги ще се намери нещо ново и интересно. Дори стара пътека на нов глас - през различен сезон, или с различни хора - може да предложи нови усещания. Така се засилихме с Иван, Нели и Весо към Каньона на водопадите и Дяволския мост. Но не онзи арденския, а този чиято пътека съвсем заслужено се казва "Дяволска" :)