Пещерата Ухловица се намира леко в тъча и като че ли не е от най-масово посещаваните български пещери.
До нея се стига по пътя от Смилян за Арда. Малко след село Кошница има голям паркинг, където се оставят колите. До около село Кошница имаше табели за крепост, която също искахме да посетим, но времето беше срещу нас.

"Каньонът на водопадите" е прословутата екопътека, която ми седи в полезрението от сума ти време :) Най-после дойде подходящият момент да идем там.

Много време стана от как да сме бедствали качествено и душичката ме сърбеше за малко мизерстване. То си е като лекарствен елемент срещу градските нерви и суматоха. Прогнозите за уикенда бяха доволно апокалиптични - дъжд, сняг, ветрове и бури. Да добавим и летните температури от последните седмици, и да получим една доза кал и киша.

Изтече още една година - за добро или за зло. Събитие, което трябваше да бъде почетено както трябва - с добра компания, на правилната локация и с подходящото настроение.
Планът беше сложен. Експедицията щеше да се проведе на два лъча - Старозагорски и Черногорско-пловдивско-карловски :) Дестинацията - Мушатката - 5-звезден балкански заслон над град Шипка. Преходът - нищо особено - час - час и половина спокойно драпане нагоре.

Задобряваме с организациите в последния момент. Събота сутринта Сашо звънна в 10 часа с идеята и към 11 вече се бяхме заели с изпълнението ѝ. Целта - вилен комплекс "Романтика" на брега на язовир Доспат, формат - хапване и пийване за една вечер. Последните няколко дни снегът в Пловдив рязко се стопи с близо летни температури, та не знаехме дали отиваме да правим снежни човеци или пясъчни замъци :)