Устинския водопад и параклиса Св. Георги

Публикувано на 23 март, 2015

Подобни: пътепис Родопи туризъм Устина фото хамак

Този уикенд съботата беше работна. Та никак не е чудно че съгласно всички закони на Мърфи, това беше първата събота с хубаво време от 147 години насам :) Комбинирай с истински пролетното време цяла седмица и съвсем лесно ще разбереш как мозъка ми щракаше на вълна "навън". Щракането дори заплашваше да се превърне в превъртане на механизма, та едвам издържах да свърши работния ден :) Паралелно вървяха няколко плана, които се развалиха поради различни причини, но имах в ръкава една скрита дестинация-коз - Устинския водопад. Намира се наблизко до Пловдив, лесно достъпен водопад е, и хич не толкова известен. На бегом до вкъщи - стегнах багажа и хванах пътя.
Маршрутът нагоре беше ясен. Предния път го бях трасирал на GPS-а и нямаше нужда да се губя като тогава. Разстоянието беше около километър, а денивелацията - нищожна. По всички правила на логистиката това беше пътека, която се взима за 20 минути с песен на уста. Да, ама не :) Сега гледам данните от GPS-а и излиза че 40-те минути, за които достигнах водопада, са ми се стрували като 2 часа :) Селата в Родопите са все още в бедствено положение, заради падналия сняг. Та това си личеше леко дори и тук. В задния двор на Пловдив, едвам на 500 метра височина имаше тук-таме снежец. Но не беше толкова снежно, колкото кално. Нагоре вървяха хиляди стъпки. Гората беше преживяла адска буря съвсем скоро. Навсякъде имаше скършени и паднали борове. Някои - напълно изкоренени. От всякъде висяха клони и трънаци. Почти веднага дадох кръвна жертва на гората. От там нататък всяко клонче беше внимателно оглеждано за хищните тръни! Раницата и якето се закачаха на всяка крачка. На места се чувствах като тръгнал през жив плет. Падналите дървета си бяха сериозна работа. Някои искаха заобикаляне от по 20-30 метра през склона. Сложи педя сняг и лед върху 45-градусов склон покрит с борови иглички и трънаци и върви отгоре му. Забавно звучи, нали? :) Логично - след всяко такова препятствие следите намаляваха и намаляваха. Последния завой ме изкара в подножието на бушуващата водна маса. Пролетта беше разкарала всички ледени висулки. Но този път водопадът имаше нови цветни украшения, които ме накараха да застана на челна стойка с широката оптика: Тръгнах към следващата дестинация, която ми беше много любопитна - параклисът Св. Георги, който се намираше съвсем наблизо. Тук вече нямаше никакви следи - никой не се беше качвал от седмици насам. Пейзажът беше интересен. Каменни стълби катереха нагоре до седловина между две скали, в която беше кацнал параклисът. Гледката беше силна - на запад - зад мен се виждаха баирите, от които се стичаше Устинския водопад. На север - малка каменна формация, със задължителния кръст забит отгоре. В ляво зад него се виждаше Устина, а в дясно - Перущица. На юг се издигаше височината Кулата, Точно на време за залеза. Не си бях планирал времето - не знам кога тръгнах, колко съм се бавил вкъщи и т.н. Но по някаква благосклонност - пристигнах точно в правилния час :) По небосклона почваха да мъждукат леки нощни цветенца, а на западния свод една стара познайница бързаше да се скрие срамежливо от погледите: Фазата - 1 ден след новолуние. 1 ден след фамозното слънчево затъмнение, което се случи вчера. Светлината ми вече изчезваше и слязох при водопада, където разпънах хамака на голямата беседка. Почетох малко разкази на Робърт Шекли и докато се усетя ми звънна алармата в 5 часа. Като сме дошли за залез, няма да изтървем и изгрева, я! :) Слънчевите лъчи мързеливо изкатерваха стръмните ридове наоколо. И на слънцето му беше неделно. Всяка следваща минута светлината беше различна. Чувствах се като в картина, рисувана от умел художник, в която постепенно се добавяха нови щрихи, цветове и настроения. След известно време светлинния спектакъл замря и официално отворихме календара на следващия ден. Събрах багажа и обратно по следите. На връщане вече знаех през какво минавам и за нула време бях долу. Вече си мислех да закривам сутринта, когато от близкото дърво се чу едно познато "ТКРРРРРТ". Червеноглав кълвач се опитваше да си докара мозъчно сътресение :) Така откраднах няколко скъпоценни момента от Родопите. Успях да си начеша крастата, която ме беше обхванала тази седмица. Но всяко чудо за три дни, а мен тая краста ме хваща доста болезнено напоследък. Така че не се учудвайте, ако се срещнем пак съвсем скоро :)