Есента е време за балкан! :) Това е сезон, който може да предложи шаренийка за окото, мехлем за душата и положителни чувства за живота! :)

Прииска ни се един лек и спокоен уикенд в ниската част на Рила. Когато човек чуе "Рила", обикновено си представя ледникови езера, голи остри върхове, върволица от хора пред лифтовете... Опитахме да си устроим малко по-различно от това рилско преживяване :)

Дестинацията за този уикенд щеше да е хижа Чакър войвода в Рила. Колебаехме се дали да тръгнем от Боровец нагоре пеша, или да хванем лифта, а пък като бонус след хижата да идем и до Саръгьолските езера малко по-нататък. Вторият вариант беше същите километри и денивелация, така че рекохме си - защо да не разширим разходката? :)

Дяволската пътека може да се обиколи по няколко различни маршрута. Има "малък кръг", има "голям кръг", а освен това може да се направи и само единичен тигел. Изходните точки са две - паркинг до Катранджийницата до село Борино (най-западната точка) и асфалтът през Буйновското ждрело (най-източната точка).
Тигел от Буйновското ждрело вече бяхме правили преди, така че този път решихме да опитаме нещо ново - малкият кръг с нощувка горе на някоя от многобройните беседки-заслони по маршрута.

В края на интересен опознавателен ден из община Септември се отправихме към финалната точка - поляните над Якоруда на границата между Западни Родопи и Рила. Отправната ни точка беше село Бел Камен, а крайната - заслон Велийца няколко километра по-нагоре. Пътят беше сравнително кратък и лесен и можехме да си позволим да го оставим за края на деня.
От разклона на главния юндолски път до Бел Камен има чудесен асфалт, макар и изпълнен със завои. Няколко пъти карахме зад бетоновози, а един се качи дори чак до горе до самото село. Новото строителството се движи с пълна пара из тези махали. Паркирахме на последното свободно място на площада на селото, а зад нас изпърпориха няколко ендурота. Не вярвах в колко изпълнен с живот край на Родопите бяхме попаднали :) А шапката щеше тепърва да ми се скрива тези два дни.