Априлци - Марагидик - х. Тъжа - изкъртване по Марагидишки

Публикувано на 9 август, 2015

Подобни: Априлци вр. Марагидик пътепис Стара Планина туризъм фото х. Тъжа хамак

Със Сашо отдавна замисляхме една разходка. Все нещо изникваше и тя няколко пъти се отлагаше, до този момент:
[11:19:05] Freki: Planina sybota [11:19:10] Freki: ? [11:19:49] Ivan Petrushev: да! [11:19:54] Ivan Petrushev: къде [11:20:09] Freki: Botew ot sewer [11:20:11] Freki: ? [11:20:20] Ivan Petrushev: приема се И така започна една организация. Аз през цялото време си мислех че идеята е наистина да отидем до Ботев през хижа Плевен, а пък Сашо ме сюрпризира че имал предвид през хижа Тъжа. Това надигна много вежди от моя страна, понеже километрите там минават в големите двуцифрени числа. Но той беше твърдо на идеята, че през Плевен ще ни е прекалено лесно и няма да ни е интересно :) Ентусиазмът беше голям, но реалистично го виждах да идем най-много до Марагидика и да слезем от там пречукани. Което пак щеше да е готина разходка и така се получи в крайна сметка :) 4:00 часа сутринта. Аларми звънят, вежди се мръщят. Хич не съм гладен, но си правя царските принцеси. Щеше да ми е нужна много енергия днес. 5:00. Багажът е стегнат и натоварен. Паля и хващам пътя. Контролно обаждане до Сашо и Видето. Планът е да се чакаме на центъра на Априлци. 6:00 Почвам да катеря Беклемето, а на изток се заформя уникален изгрев. Облаците препускат над главата ми и ми устройват гледка за милиони. По едно време всичко отгоре ми беше един огромен ягодов захарен памук. Но на пустия път няма една отбивка, където да спра да направя някоя снимка. На всичкото отгоре по завоите пред мен караше един бавен черен голф. Не вярвах че думите "бавен" и "голф" могат да се употребят заедно в едно изречение - ама на... Изгревът продължаваше да се развива и да изнася представление, достойно за Холивудска драма. Най-после успях да спра на равното отгоре и да хвана развръзката: Слънцето се вдигна над главата ми, а заедно с него започнаха и мъглите. Имаше отбивки за наслада на окото! 8:00 успяхме да се съберем със Сашо и Видето. Рекомбинирахме се в едната кола и хванахме да довършим асфалта нагоре от Острец. След 5-6 километра намерихме една готина поляна, където преминахме в пешеходен режим. В началото пътя караше успоредно на дерето на река Острешка. Имаше спрели коли навсякъде, и съответно всяка полянка беше окичена с палатки. Кебапчетата се печаха от сутринта. След километър готината пътека се изроди в стръмен сипей. Все още бяхме на сянка в гората, но количеството на прахоляк и камънак беше доста над търпимото. Наклонът беше убийствен и почивките се нижеха. Все се надявах че ще получим някой друг равен километър, но... Явно цялата денивелация беше събрана тук. Следващите 2 километра бяха много неприятни. Камъните от сипея бяха нестабилни и ходенето беше мъка. По време на спиранията за почивките едвам седяхме прави. Изкарах от ръкава си всичките мотивиращи жокери, че имаше сериозна опасност да свършим разходката по-бързо от предвиденото :) Цитат на Сашо от по-късно: "Ако някой ми беше казал, че ще се качим там горе, никога нямаше да се качим" :) Стръмния сипей продължаваше, а ние даже още не бяхме пресекли условната граница на парк Централен балкан. Надявахме се по пътя да намерим чешма. Искахме да заредим вода и да хванем нагоре през Марагидика без да се налага да ходим до хижа Тъжа. Планът все още беше да ходим към Ботев, а по билото беше ясно че вода няма да има. Няколко пъти пресичахме широк черен път. Но не знаехме колко ще ни забави и дали въобще ходи до горе, така че продължихме да лазим по маркираната пътека. Гледките бяха кът, а и то на всяка крачка очите бяха приковани надолу в търсене на следващата сигурна стъпка... Много изнурително изкачване. Стигнахме до началото на парка. Първата радостна изненада за днес - чешма!!! :) Тодор да е жив и здрав, все с хубаво го споменавахме :) Спряхме се за петнайсет минути, хапнахме. Имаше готини пейки с масички - първите които виждахме до тук. След 2 часа и половина ходене, това беше първото хубаво нещо, което виждахме. Хич не ни се тръгваше... Но си рекохме че малко остава и айде - нататък. Вече надкачвахме 1500 метра и скоро излязохме от гората на откритото. Изля се обилно количество крем против слънце - Видето направи Сашо като блек-метъл вокал :) Най-после изкачването свърши и пред нас се показа гледка. Отпреде в една долчинка беше хижа Тъжа, зад нея беше старата неработеща хижа Мандрата, а отпред на цялата композиция беше цъфнал голям богат... хотел. Така ни казаха пичовете от паркова охрана, които си бяха паркирали бялата джипка отпреде му. Явно пазеха някой да не открадне хотела. В дясно ни се намираше едно малко хълмче, на километър зад което беше котата на връх Марагидик. Или поне ни се стори "малко" преди да почнем да го катерим. На вид наклонът си беше полегат, но си беше 300 метра изкачване. Километрите сипеи до тук ни бяха разказали играта. Тук Сашо поиска да го цитирам точно за блога, но ако го направя, ще трябва да сложа няколко червени точки за непълнолетните читатели :) Общата идея беше че бил извършил болезнена копулация със себе си, помъквайки тежката раница с половината къща на гърба си :) Вече виждахме пред нас билото от Марагидик през Юрушка грамада и Параджика. Станцията на връх Ботев изглеждаше на една ръка разстояние. Аха-аха да я пипнеш. Само че километрите бяха над 10, сложи ги - 20 с връщането. Гърбиците които трябваше да минем изглеждаха като Марагидика, който ни мъчи до сега. Направихме една преоценка на плана. Нямаше начин да идем до Ботев и да се върнем. Единият резервен план беше да се разпънем да спим някъде по средата на трасето. Но пичовете долу в белия джип 100% имаха един акт с нашите имена отгоре, който само чакаше да се случи. Другият резервен план беше да идем до хижа Тъжа и да спим някъде около нея. Натам отивахме, но първо си дадохме един час кефене на върха :) Кефът да си свалиш обувките и да се размажеш на поляната! Надморската височина беше 1900 метра и беше върхът за днес. Гледката под нас беше царска! Махалите на Априлци се бяха разтлали от единия до другия край на хоризонта като мартеничка от червени и бели покриви. Поглед надолу към хотела и си спомняхме напъна с последното изкачване. За всеобщ кеф излязоха едни много фотогенични облачета. По-късно получих укори че не съм снимал тревички, та прилагам този фото-материал в опровержение на същите :)   Остри зъбери изникваха от земята на Северния джендем. Не ни се тръгваше, но трябваше. Имахме още неща за вършене през деня. Не беше много ясно къде ще спим, така че подкарахме се надолу по-експедитивно. Долу пък до гъзарския хотел, точно пред бялата джипка на горските се изсипа един керван от други джипки и си устроиха паркинг. Толкова за забраната за МПС-та на територията на парка. Въобще наоколо с колко джипки, ATV-та и мотори се разминахме... не е истина. Искам да видя как паркова охрана спира да охранява парка от туристи и почва да го охранява от истинските джигити! От кервана се изсулиха една сюрия деца и кифли по модни шалчета и токчета и се втурнаха да "покоряват върха"... Слязохме до хижа Тъжа. Хижата е кацнала по средата на един от безбройните склонове наоколо. Сградата е малка и неугледна отвън. Отвътре изглеждаше малко по-сносно, а се виждаше че и са правили някакъв ремонт на дограмите. Размазахме се на поляната да починем. Отпред естествено имаше джип-паркинг. По едно време дойдоха и моторджии. Бирата беше топла, лещата беше разреждана няколко пъти, а пилешката супа - все едно аз съм я правил. Не ни хареса хижата, а и контингентът който се заформяше там не ни беше по вкуса. Хижарската котарана беше кисела и ми разписа автограф на ръката. Решихме че няма да го бъде тук за вечерта. Наоколо теренът беше само в стръмни склонове и не изглеждаше примамливо нито за палатки, нито за хамак. Рекохме да хванем обратно по пътеката и да се оглеждаме за подходящо местенце. Какво ти оглеждане - гледахме си в краката! :) Защото сега километрите сипей трябваше да ги слезем обратно. Който си мисли че слизането е по-лесно от изкачването... :) И за да са по-интересни нещата, на няколко пъти бяхме стабилно опрашени от мотористи, атв-исти и прочие моторизираната сган. Тук или маркировката леко фейлна или за изкачване и слизане бяха предвидени отделни пътеки. По едно време едни пирамидки ни вкараха в една такава джунгла, че... имаше много псуване. Видяхме гроба на Чочо. Най-после слязохме долу до реката. По-надолу имаше доста къмпингуващи, така че все някъде тук щяхме да си намерим място. Часът отиваше към 18, а цялото слизане почти беше изтрило чувството ни за хумор. Бяхме гладни, жадни, скапани и изгорели :) Единственото ми желание беше да стигна до реката и да си натопя краката в нея :) Съвсем скоро си намерихме равно и достъпно място. Лагерът за нула време беше вдигнат и краката - натопени в реката! :) Изкараха се деликатесите, опънахме всичко на един камък като маса. Устроихме си много блага вечеря под звуците на ромолящия поток. Не ни трябваше много и за нула време се трупясахме. За сефте ми се случва да си легна преди 23 часа, но много се изкъртихме през деня. Тази вечер съм спал като заклан към 11 часа и това ми беше един от най-качествените спанета, които съм имал до сега. Имаше едно леко пробуждане към 2 часа сутринта, колкото да видя че има още много време и не трябва да ставам още :) Имаше дефолтното събуждане от вътрешния часовник към 7 часа. Чудех се дали да ставам, ама си рекох да не се занимавам с глупости. И така до 10 без нещо, когато и другите се размърдаха :) Обикновено винаги към 5 часа гората се събужда и всякакви досадни гарги почват да писукат. Но днес или нямаше такива, или съм бил прекалено заклан да ги отразя. Закусихме стабилно. Не ни оставаше много път до колата и за нула време бяхме долу. Малко кафе и сладоледи в Острец за финал на експедицията. Търсехме мол, но още не са направили. А пък имат чудесно местенце между казиното, гранд-хотела и трите кръчми. По конете - и в къщи... Беше си изкъртване. GPS-ът казва че сме изходили над 14 км с около 1000 метра изкачване и слизане. Уж не изглежда като страшно число, но теренът беше гаден. Стръмните сипеи и камъни те държат постоянно на шрек. Моторджиите те прашат. Гледките са чак накрая и до там няма какво да те мотивира визуално. Определено не бих повторил точно в тази посока. Следващия път ще пробваме през хижа Плевен като нормалните хора :) Но пък всяко изкъртване си има положителна черта - то е тренировка за следващото! :)