Райски залез и пълнолуние
С Краси от доста време бяхме започнали да синхронизираме една разходка до хижа Рай и най-после дойде и нейното време. Нощуването естествено щеше да е на палатки и хамаци, а придвижването - с двойката :) Та така събота сутринта се намерихме на Паниците. Ако съдехме по количеството паркирани (и паркирващи се в момента) коли - нагоре щеше да има доста човешки интерес... Ние пък веднага тръгнахме с фалстарт - на Краси телефона му изчезна. Връщахме се да го търсим, в търсенето впрегнахме най-високотехнологични устройства и часовници, ама нъц! Па то се оказа че телефона е у Рая и всичко беше наред :) Нищо - по закона за запазване на всеобщата гадост, това трябваше да изчерпи фаловете нагоре и да изкараме супер :) Дали? Който не е ходил - пътеката започва покрай река Тунджа, като съвсем рано се отделя от нея. Тръгва рязко нагоре по много ерозиралия склон на дерето. В двуметровите каньони се ходи трудно - където може избирахме път покрай тях.
За щастие този участък е сравнително къс и след половин час излязохме горе на равния черен път. Там е и табелата на парк Централен Балкан, където направихме първата подкрепителна спирка. Последва още едно ерозирало дере, но с много по-човешки вид в сравнение със стартовото. След около още половин час излязохме от дърветата на открито. Пред нас се откри гледка към връх Ботев и за по-наблюдателните - Райското Пръскало в подножието му. Беше късен август и очаквах то да е доста пресъхнало, но вода имаше:
Следва един сравнително равен участък по слънцето. По средата му има пейки с маси, където спряхме да се разтоварим за малко. Обяд наближаваше, но бяхме решили да го направим на Мечата чешма. До там имахме още около час и нещо път.
Минахме разклона за зимната пътека за Ботев и скоро се озовахме на края на платото. Пътеката почна тайно да се нижи надясно и надолу между дърветата и помирисахме сянката. Не изпуснахме златната възможност да композираме Рая с рая :)
Пътеката слезе надолу и пресече първото поточе. Аз се натирих отдолу му да потърся малко по-интересни ъгли за снимане. Такива имаше, но светлина - не. Слънцето прежуряше и шарената сянка правеше снимките само на бели и зелени петна... Поне скоро стигнахме Мечата чешма, от където точно се изнизваше предната група туристи. Хора имаше много наоколо. Не чак в това количество като да си ходим по краката, но - много. След нас в рамките на половин час се появиха още поне 5-6 групи.
Хапнахме стабилно, Краси извади и котлонче за кафе :) Само пурите ни липсваха :) И с нови сили продължихме пътя, който бяхме преполовили. От тук нататък пътеката се нижеше в склона на буковата гора.
Пътеката ходи все напред и няма разклонения. Ако не сте идвали до сега, няма никакъв шанс да се изгубите.
Последното бетонно мостче е като чекпойнт за почивка. Неслучайно надписа гласи "включи на 1-ва предавка и 4х4" :) От тук нататък започва голямото изкачване за излизане от дерето. Но преди това - почивка. С отстрелване на водоскоци и фотографи.
Следващата част се характеризира със стръмно изкачване по серпентината която се вие напред-назад. Има си и местните забележителности. Полегналото дърво.
Изсмуканото дърво. Как става това? Извънземни?
Скоро видяхме светлината в края на тунела. То се оказа не влака, ами слънцето, което прозираше през последните клони на гората. Излизахме на открито, в подножието на Райските Купени.
Хижа Рай вече се съзираше в дясно, но пресякох уморените погледи на групата. Как ще идем на Рай без да сме се качили на купените? :) Отбивката е само 10 минути, но си струва!
Назад се вижда хижата и водопада.
Доволни вече, тръгнахме да приключваме деня :) На Рай естествено беше фраш. Дори и палатковата ситуация беше такова. По-късно видях долу по склона в гората перфектните места за палатки. Закътани, заравнени, дори с изградени огнища. Масовката хора се бяха опънали горе непосредствено пред хижата. Но в текущото време бяхме доста поизморени и разпънахме нашата сергия по-нагоре по в страни между едни камънаци.
Наредихме се на една опашка за бира, която се точеше със скоростта на настъпана хлебарка. Лафката се движи по работно време... Не се изкефихме особено. Бобът се сервираше в много плитки чинии, а бирата беше топла. Хапвахме си на нашето място, когато залезът започна да позлатява въздуха. Слънцето полягаше зад билото и цялата местност беше изографисана от лъчи и златно зарево.
Хората заформяха барбекюта, и ни гледаха интересно как с Краси сновем със стативи и фотоапарати и получаваме фото оргазми :)
Много доволен залез! Върнахме се при Рая и Теменужка да си допием, пък те вече били на вълна миене на зъби и лягане :) Ъ? Нищо... тамън продължаваме фото серията :) Като изгря една пълна луна пък... За половин час вън стана по-светло от колкото преди залеза. Гонехме лунни лъчи между клони и палатки.
За един много кратък момент се замислих дали да не сменя хамака за палатка :) Но много бързо отхвърлих всякакви еретични мисли, след като се мушнах на удобно на метър над земята :)
Тая вечер не спах добре. От моето място не се чуваше гюрултията от към хижата. Но към 3 сутринта излезе силен вятър, който озвучаваше цялата околия. А и нещо не ми беше добре на стомаха. Знаех си че не трябва да ям хижарски кебапчета...
На сутринта корема ми се бълничкаше със своя воля. Имаше нещо вътре, което напираше да излезе, но не си беше избрало още през коя дупка :) Мислехме да идем към водопада, но няколко топовни изстрела отекнаха в червата ми и отрязаха всякакви такива планове :) Това ми подейства като последно предупреждение - грабнах тоалетната хартия и на прибежки се залостих в кенефа :) Викнах назад ако не се върна до обяд да се прибират без мен :) В тоалетната с такава сила разтоварих самосвала, че не знам как покрива издържа на взривната вълна :) Слава богу и вентилацията беше добра :) Свалих 10 кила тежест и след цяла вечност се престраших да изляза. Моите хора бяха ходили до Райското пръскало и вече си вдигаха лагера. Моя багаж беше почти събран. Хапнахме малко, което се оказа грешка за мен - стомахът ми реши да изнесе един бис... Втори път изцъклих очите и втори път кенефния таван издържа :) А аз вече не смеех залък да лапна.
За слизането какво да кажа... Не беше толкова уморително. Аз не смеех да кихна и май не съм говорил много-много :) Обядът се случи отново на Мечата чешма. До там вече бях малко позакрепил положението и се престраших да изям една филия хляб. На края от мен се чу едно предупредително "крррр" и реших да не си пресилвам късмета :)
Слязохме де, не можах да боядисам река Тунджа в кафяво :)
Хубава разходка беше, а аз ще я запомня като "онзи път когато се посрах на Рай" :)Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008