Тъжа между зимата и пролетта
Публикувано на 14 февруари, 2016
Отдавна ми се въртеше из главата да направим едно съвместно ходене с Ясен. Плановете валяха и се отмиваха един друг - на масата тупнахме Соколна, Узана, Свищиплаз и накрая се спряхме на Тъжа. Викнах Мартин, но той си знае - тръгнем ли някъде заедно с него, задължително ще ни пере дъжд и кал и може би - метеорити. Така че адските прогнози хич не го блазняха, пък и те имат ранен член на отбора... изплъзнаха ни се този път :) Сутринта пропуснах дежурните принцеси, но пък хапнах онзиденшни палачинки, съставени по поредната тайна рецепта, която чака патент :) Може би те бяха причината корема да ми се бунтува два дни след това - не знам... Планът - събираме се с Ясен и Ваня в село Тъжа, хвърляме се с жипарата до хижа Русалка и от там нагоре трамбоваме около 13 км пеша по черен път. Не се очакваха значителни денивелации; очакваха се, може би, някакви гледки и определено се очакваше смарангясано време. Още от ниското започнахме с яка мъгла, която лека-полека се разпадаше с взимането на височина.
Покрай нас прелитаха ниски облаци, които се засилваха точно в най-неподходящата посока - нашата :)
Към 11 часа кацнахме на бариерата на парка и се спешихме. Подведен от оптимизма на бариераджията, за малко да си оставя гетите в колата ("Споко, сняг ще има само на най-високото"). Първата снежна преспа почна 100 метра по-натам, та много скоростно се върнах да се оборудвам. Най-доброто ми решение за днес :)
Последващите 10 километра тромбоване не се отличаваха с нещо кой знае какво. Снежецът ставаше все по-плътен. На места се и затъваше, ние вървяхме в коловозите оставени от голяма джипка. Тук-таме пътят се пресичаше от водопади-времянки, тръгнали от пролетното топене.
Кадемлийското пръскало изглеждаше малко невзрачно на фона на големите преспи под него.
След четиристотин часа ходене излязохме от гората в местността Смесите. Обширна равнина, където се пресичаха няколко пътя и ручея. Останали без предпазния завет на гората, усетихме напора на балканския вятър. За да се очертае добре капацитета за мизерстване - ситни капки почнаха да се набиват по лица и дрехи. Ако кажа че в този момент съм си облякъл якето, тези които ме познават ще разберат за какъв зор е ставало дума :) Вятъра се опитваше да ми смъкне веждите от лицето.
За щастие се намирахме на финалната права. А финалната права всъщност беше крива - единствената сериозна денивелация от 50 метра по време на цялата разходка. Едни от най-дългите 50 метра, които ги взех с 50 почивки :) А след това се чувствах като изпран и изваден от пералнята :)
В хижата ни чакаше чай и бира и Шарка - петнистата котарана. Освен нас имаше една група 4 човека от Русе и един сам младеж. Опитал се да се качи до Марагидика, но вятъра буквално го върнал обратно. Вън се изсипваше порой, който така се набиваше в хижата, че течеше от дограмата. Гледах през прозореца как облаците бръснат върховете на дърветата и малко по малко ми се изпаряваше плана за хамака навън... Което щеше да е мизерно. Но пък и без това такъв беше надсловът на тази разходка, така че при всяко положение щях да си мизерствам с кеф.
До 10 часа, когато вятъра утихна, а когато излязъх навън видях... небосвода отрупан със звезди! :) И мек, топъл бриз. Планът за хамака беше експресно избутан на предно място и приведен в изпълнение :) :) :) Ноща беше топла, но ветровита. Това последното ми спести всякакви бухали, чучулиги и гургулици опитващи се да ме вдигнат по ранни зори :)
На сутринта обаче корема ми здраво се бунтуваше. Та събрах си багажа за отрицателно време и се залостих в кенефа на хижата. Родих си близнаците и мнооого ми олекна :) И вече бях в състояние да оценя красотата на неделната сутрин, а тя беше много на ниво. Слънцето все още беше ниско и огряваше черните облаци отдолу. Косо хвърляше лъчи към върхове и гори, и те прожектираха огромни сенки.
Събрахме си багажа, обща снимка за спомен и към 9-10 часа тръгнахме надолу.
През Смесите пак ни бръска вятър, но без дъжд положението беше много по-човешко. Но пък снощната буря беше обледила снега и коловозите по които стъпвахме вчера, сега бяха ледени пързалки.
Получихме и цели участъци, заледени като огледало, по които танцувахме шпагати като професионални кънкьори :) Слизането ни отне малко повече време от предвиденото.
По обяд бяхме долу на Русалка, където ни посрещнаха два русалски звяра:
Тримата с Ясен и Ваня ометохме една тенджера боб и чай и се почувствахме като бели хора :) Слънцето напичаше и ни ставаше мързеливо, ама трябваше да си ходим. Надолу по завоите този път получихме няколко гледки, които вчера бяха забулени в мъгла.
Хубаво ходене се получи. Единствения срам беше че не успяхме да изпием ракията :) Но тържествено си обещахме че това няма да се повтори. След 26 км из Балкана, имам да възстановявам към 3000 калории - заемам се с тази задача, а на вас - до нови срещи :)Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008