Асеновия камък и Асеновото кале - Кричим

Публикувано на 24 април, 2016

Подобни: Асенов камък камък крепост Кричим Родопи туризъм

За Асеновия камък и едноименната крепост над град Кричим няма да видите нито знак, нито табела. Намират се нещо, което се нарича "Поддържан резерват Изгорялото гюне".
Най-удобно е да се паркира около църквата "Св. Козма и Дамян" долу в града. Аз случих тази неделя да е Цветница - църквата беше окупирана от тълпи християни, желаещи да оскубят върбата... Нагоре тръгва чакълест път, в началото на който седят две очукани информационни табели. Според тях туристът тук навлиза в поддържан резерват "Изгорялото гюне", следват нормативни актове, закани и глоби. 10-годишна табела, приличаща на 100-годишна, споменава за Асеновия камък и кале. Радвах ѝ се, очаквайки обозначен маршрут до двата обекта. В дълбока заблуда бях. Черния път пое леко нагорно успоредно на река Въча. С издигането нагоре, започнаха да се откриват гледки към града, каньона на реката и пловдивското поле. Времето беше интересно - като под "интересно" както винаги имам предвид шанс за дъждокалипсис и водно унищожение :) Прогнозите казваха лек дъжд, но черните облаците говореха за потоп. Настрани следваха няколко пътеки, но за мен табелите сочеха само напред. По едно време без предупреждение трябваше да изоставя черния път и да поема през лабиринт от тесни и стръмни пътечки. Тук е трудно да се опише коя - къде. За това ще сложа само една карта. Мисля че 2016-та година вече GPS-а е достъпна технология и никой няма оправдание да не го използва :) View Larger Map Тук-таме виждах следи от диви прасета. По короните на дърветата почнаха да шляпат първите капки-предвестници на предстоящото. Пътеката си беше стръмна и аз и без това вече бях мокър :) И, о, чудо! Излязох на една равна поляна, и тук видях табела! :) Имаше какво да се желае по разположението ѝ - сложена на кръстопът, не даваше информация на къде трябва да се поеме. Самият камък беше 100 метра по-нагоре, като до него се стигаше по *още по-стръмна* пътека. Точно преди него дойде време за малък урок по история. И камъка отзад: Имаше изсечен надпис. Според преводите той гласи "На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим". Малко като средновековния вариянт на "пиши *** и да си ходим". От тук преди 1000 години може би се е разкривала чиста гледка към града и долината. Сега храсталакът беше превзел всичко. Не губех време, а се върнах обратно до поляната, където пътеката продължаваше за Калето. Тя се виеше през малка поляна с по-ниска растителност. В близката далечина имаше група остри скали, и се молех пътеката да не ме води на там :) Отгоре им видях нещо като кръст, т.е. - вероятно е проходимо, и вероятно точно там беше крепостта.. Докато обикалях отдолу си дадох сметка че "кръста" отгоре хич не е кръст :) Ами дебнещ щъркел :) Докато му се кефех, точно зад мен ме сепна гневно трополене. Насрах се. Какво ли щеше да ми изскочи? Глигани? Мечка? Гладни цигани?... Срещу мен седеше и ме гледаше... едно магаренце с дълги уши :) Баш Марко, драго ми е :) Седяхме двамата и се гледахме невярващо. "Какво пък прави тоя тука?" си мислеше всеки за отсрещния. Марко драсна и избяга напред. Завъртя едно кръгче около мен и изчезна някъде. Тук намерих една важна находка - чешма - кран, забит в земята, от който шуртеше вода. Единствената вода, която видях наоколо. Моята пътека направи чупка и тръгна да се изкачва стръмно от южната страна на скалите. И ако за всяка пътека днес си мислех че е по-стръмна от предната - тази наистина биеше всички рекорди. Обрасла в бодлива хвойна и храсталаци, дълбока урва от дясно. Чудех се имаше ли смисъл да се качвам. Мислех че от крепостта нищо няма да е останало, както повечето "крепости" в каталозите и пътеводителите. Грешах. Откриха се големи гледки към урвата надолу и към града. От юг през долината на Въча пристигаше родопски душ. Ниските облаци гризяха зелените хълмове. От там се задаваше нещо Непростимо, което ако ме набараше, щеше да ме изпере и без сапун. Нямах много време, но пък точно стигнах до интересното! Гледка - до където ти стига погледа надлъж и нашир... Моя поглед стигаше главно до трупащите се облаци и до Непростимото :) Тези хълмове криеха още тайни, за които си обещах да се върна и друг път. Пловдивските тепета отстояха на 26 км, но бяха ясно отличими. По мен зачукаха първите капки на Непростимото и трябваше експресно да си обирам крушите. Напред към това: Мислех да се върна по същия път, да пия вода и да разгледам още нещо интересно на картата. Вместо това промених плана с връщане по една по-стръмна, но директна пътека надолу към града. Тя се изви в основата на скалите с крепостта и точно сега се сетих че това са онези остри зъбери, които се виждат от всякъде :) Значи някъде отзад на близо трябваше да ми се пада високия параклис на Жребичко, където неведнъж сме гонили звезди. Непростимото ме заплющя точно преди колата. Таймингът пак беше изчислен с точност до минута. Поне се раздвижих днес. Видях интересни неща и панорамите бяха добри. Цялата разходка беше около 3 км и ми отне около час и половина. Чудесна занимавка за половин ден.