За Асеновия камък и едноименната крепост над град Кричим няма да видите нито знак, нито табела. Намират се нещо, което се нарича "Поддържан резерват Изгорялото гюне".<br />


Най-удобно е да се паркира около църквата "Св. Козма и Дамян" долу в града. Аз случих тази неделя да е Цветница - църквата беше окупирана от тълпи християни, желаещи да оскубят върбата...

Нагоре тръгва чакълест път, в началото на който седят две очукани информационни табели. Според тях туристът тук навлиза в поддържан резерват "Изгорялото гюне", следват нормативни актове, закани и глоби. 10-годишна табела, приличаща на 100-годишна, споменава за Асеновия камък и кале. Радвах ѝ се, очаквайки обозначен маршрут до двата обекта. В дълбока заблуда бях.

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3069.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3064 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3064" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3069-600x400.jpg" alt="IMG_3069" width="600" height="400"></a>

Черния път пое леко нагорно успоредно на река Въча. С издигането нагоре, започнаха да се откриват гледки към града, каньона на реката и пловдивското поле. Времето беше интересно - като под "интересно" както винаги имам предвид шанс за дъждокалипсис и водно унищожение :) Прогнозите казваха лек дъжд, но черните облаците говореха за потоп.

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3072.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3065 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3065" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3072-600x400.jpg" alt="IMG_3072" width="600" height="400"></a>

Настрани следваха няколко пътеки, но за мен табелите сочеха само напред. По едно време без предупреждение трябваше да изоставя черния път и да поема през лабиринт от тесни и стръмни пътечки. Тук е трудно да се опише коя - къде. За това ще сложа само една карта. Мисля че 2016-та година вече GPS-а е достъпна технология и никой няма оправдание да не го използва :)

<iframe style="border: 1px solid black;" src="https://www.openstreetmap.org/export/embed.html?bbox=24.453957080841064%2C42.03194633008208%2C24.471874237060547%2C42.03944478728415&layer=mapnik&marker=42.03569566927232%2C24.462915658950806" width="425" height="350" frameborder="0" marginwidth="0" marginheight="0" scrolling="no"></iframe>
<small><a href="https://www.openstreetmap.org/?mlat=42.03570&mlon=24.46292#map=17/42.03570/24.46292" target="_blank" rel="noopener noreferrer">View Larger Map</a></small>

Тук-таме виждах следи от диви прасета. По короните на дърветата почнаха да шляпат първите капки-предвестници на предстоящото. Пътеката си беше стръмна и аз и без това вече бях мокър :)

И, о, чудо! Излязох на една равна поляна, и тук видях табела! :)

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3077.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3066 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3066" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3077-600x400.jpg" alt="IMG_3077" width="600" height="400"></a>

Имаше какво да се желае по разположението ѝ - сложена на кръстопът, не даваше информация на къде трябва да се поеме. Самият камък беше 100 метра по-нагоре, като до него се стигаше по *още по-стръмна* пътека. Точно преди него дойде&nbsp;време за малък урок по история.

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3079.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3067 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3067" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3079-600x400.jpg" alt="IMG_3079" width="600" height="400"></a>

И камъка отзад:

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3084.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3068 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3068" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3084-600x400.jpg" alt="IMG_3084" width="600" height="400"></a>

Имаше изсечен надпис. Според преводите той гласи "На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим". Малко като средновековния вариянт на "пиши ***&nbsp;и да си ходим". От тук преди 1000 години може би се е разкривала чиста гледка към града и долината. Сега храсталакът беше превзел всичко.

Не губех време, а се върнах&nbsp;обратно до поляната, където пътеката продължаваше за Калето. Тя се виеше през малка поляна с по-ниска растителност. В близката далечина имаше група остри скали, и се молех пътеката да не ме води на там :) Отгоре им видях нещо като кръст, т.е. - вероятно е проходимо, и вероятно точно там беше крепостта..

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3092.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3070 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3070" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3092-600x400.jpg" alt="IMG_3092" width="600" height="400"></a>

Докато обикалях отдолу си дадох сметка че "кръста" отгоре хич не е кръст :) Ами дебнещ щъркел :)

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3089.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3069 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3069" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3089-600x400.jpg" alt="IMG_3089" width="600" height="400"></a>

Докато му се кефех, точно зад мен ме сепна гневно трополене. Насрах се. Какво ли щеше да ми изскочи? Глигани? Мечка? Гладни цигани?... Срещу мен седеше и ме гледаше... едно магаренце&nbsp;с дълги уши :) Баш Марко, драго ми е :)

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3096.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3071 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3071" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3096-600x400.jpg" alt="IMG_3096" width="600" height="400"></a>

Седяхме двамата и се гледахме невярващо. "Какво пък прави тоя тука?" си мислеше всеки за отсрещния. Марко драсна и избяга напред. Завъртя едно кръгче около мен и изчезна някъде.

Тук намерих&nbsp;една важна находка - чешма - кран, забит в земята, от който шуртеше вода. Единствената вода, която видях наоколо.

Моята пътека направи чупка и тръгна да се изкачва стръмно от южната страна на скалите. И ако за всяка пътека днес си мислех че е по-стръмна от предната - тази наистина биеше всички рекорди. Обрасла в бодлива хвойна и храсталаци, дълбока урва от дясно. Чудех се имаше ли смисъл да се качвам. Мислех че от крепостта нищо няма да е останало, както повечето "крепости" в каталозите и пътеводителите. Грешах.

Откриха се големи гледки към урвата надолу и към града. От юг през долината на Въча пристигаше родопски душ. Ниските облаци гризяха&nbsp;зелените хълмове.

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3106.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3072 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3072" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3106-600x400.jpg" alt="IMG_3106" width="600" height="400"></a>

От там се задаваше нещо Непростимо, което ако ме набараше, щеше да ме изпере и без сапун. Нямах много време, но пък точно стигнах до интересното!

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3138.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3078 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3078" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3138-400x600.jpg" alt="IMG_3138" width="400" height="600"></a>

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3109.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3073 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3073" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3109-600x400.jpg" alt="IMG_3109" width="600" height="400"></a>

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3114_5_6_tonemapped_1.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3075 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3075" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3114_5_6_tonemapped_1-600x399.jpg" alt="IMG_3114_5_6_tonemapped_1" width="600" height="399"></a>

Гледка - до където ти стига погледа надлъж и нашир...

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3112.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3074 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3074" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3112-600x400.jpg" alt="IMG_3112" width="600" height="400"></a>

Моя поглед стигаше главно до трупащите се облаци и до Непростимото :)

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3117_8_9_tonemapped.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3076 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3076" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3117_8_9_tonemapped-600x398.jpg" alt="IMG_3117_8_9_tonemapped" width="600" height="398"></a>

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3123.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3077 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3077" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3123-600x400.jpg" alt="IMG_3123" width="600" height="400"></a>

Тези хълмове криеха още тайни, за които си обещах да се върна и друг път.

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3147.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3079 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3079" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3147-600x400.jpg" alt="IMG_3147" width="600" height="400"></a>

Пловдивските тепета отстояха на 26 км, но бяха ясно отличими.

По мен зачукаха първите капки на Непростимото и трябваше експресно да си обирам крушите. Напред към това:

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3153.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3080 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3080" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3153-600x400.jpg" alt="IMG_3153" width="600" height="400"></a>

Мислех да се върна по същия път, да пия вода и да разгледам още нещо интересно на картата. Вместо това промених плана с връщане по една по-стръмна, но директна пътека надолу към града. Тя се изви в основата на скалите с крепостта и точно сега се сетих че това са онези остри зъбери, които се виждат от всякъде :) Значи някъде отзад на близо&nbsp;трябваше да ми се пада високия параклис на Жребичко, където неведнъж сме гонили звезди.

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3163.jpg" target="_blank" rel="attachment wp-att-3081 noopener noreferrer"><img class="aligncenter size-large wp-image-3081" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2016/04/IMG_3163-600x400.jpg" alt="IMG_3163" width="600" height="400"></a>

Непростимото ме заплющя точно преди колата. Таймингът пак беше изчислен с точност до минута. Поне се раздвижих днес. Видях интересни неща и панорамите бяха добри. Цялата разходка беше около 3 км и ми отне около час и половина. Чудесна занимавка за половин ден.

За Асеновия камък и едноименната крепост над град Кричим няма да видите нито знак, нито табела. Намират се нещо, което се нарича "Поддържан резерват Изгорялото гюне".<br />
