Чудо и приказ около Кюстендилския край - Ден 1
Траянови врата - нагоре
Добре известният единствен тунел на магистрала Тракия, както и стария път за София минават през една природна седловина - там където планините Родопи и Стара Планина се доближават. Проходът е бил употребяван от всяка цивилизация по нашите земи и е видял не една битка. Тук цар Самуил още преди да стане цар е разпердушинил 30-хилядната византийска войска. Император Василий II е направил доста вял опит за обсада на Сердика и нашите съвсем чисто са му изклали легионите в гръб по време на бягството :) Тук е имало военно укрепление, пътна станция и всичко необходимо за една междинна точка в суровото средновековие.
За да стигнем до обекта, трябваше да се отбием от пътния възел Ихтиман на автомагистрала Тракия. Следваха 10-на километра сносен асфалт и 5-6 разклона - къде маркирани, къде немаркирани. Скоро пристигнахме на малко паркингче, бариера и току-що отворил туристически информационен център. Имаше билетчета за вход. Имаше беседа около малък пластмасов макет на крепостта от времето на златния ѝ век. Добре че беше макета, понеже нивото на реставрация на крепостта поне за мен е зле. Антично-съвременен цимент, антично-съвременни чирпански керемиди. Къде строено-недостроено. Стената беше вдигната в цялата си височина на места, където не беше нужно, а триизмерното развитие на вътрешността беше само загатнато с основи. Успоредни безистенни колонади? Еми добре че ги видяхме на макета...
Стъпала бяха опънати до горе, и бяха с отрязан достъп за посетителите... Слаба работа. Направете една свястна стълба, сложете една свястна площадка, да може човек да види нещата от височината, която е необходимо. За да е пълна мизерията - изпра ни един сочен дъжд :)
Перник - музей на минното дело - нагоре
Това беше нещо, което отдавна исках да посетя! Може би безкрайното ми желание породи някаква сила, която ни доведе тук точно в европейската нощ на музеите. Което ще рече - вход безплатен! :D Както и на всички музеи които посетихме днес - спестихме пари като за една каса бира :) В нета пише че музеят се отваря по предварителна уговорка и за групи не по-малки от 5 човека. Да имате едно на ум, когато решите да идвате.
Като кажа "музей" и реакцията на повечето хора е "уф, хич не обичам да ходя по музеи". СТОП! :) Музеят тук се помещава в истинската и оригиналната дупка на рудник. И то не какъв да е, а първия тунел прокопан в България! Първата въглищна мина, дала на държавата първия ТЕЦ, врътнала първите електрони по електро-преносната мрежа, които са дали светлина на първата електрическа крушка.
От главната галерия перпендикулярно тръгват стотици забои. Във всеки от тях има оригинална техника от зората на минната индустрия. Всяка ниша има история и дух. Надъхана екскурзоводка редеше любопитни и интересни факти.
По времето на световните войни американските самолети са имали въздушен коридор над Перник по пътя за София. Случайно или не - изтървали са по някоя бомба по пътя. Местното население е използвало вече разкопаните тунели като укрития. Родилното отделение болницата е било евакуирано тук и по време на една от бомбардировките населението на града вместо да намалее, се е увеличило с един човек :)
Работните условия са били нечовешки. В началото не е имало вентилация и миньорите са излизали на повърхността на всеки час. Трябвало е да пият по 6 литра вода на ден, за да измият въглищния прах от морните си гърла. Имало е немалко смъртоносни болести породени от отровите и финните прахови частици. Тежките вагонетки са били теглени от специална по-ниска порода коне. И на тях не им е било лесно - работели са по 3 години, след които са били "пенсионирани" за постоянно навън. Може би под формата на луканки.
Галерии се разклоняваха, асансьори слизаха на подземни нива. Под града има невероятен лабиринт от дупки и тунели. Когато един слой се изчерпел, хората го запълвали обратно с камъни и инертен материал, за да не рухне града под собствената си тежест.
Във всяка мина е имало параклис на Св. Иван Рилски. Той е имал особено място в сърцата на миньорите и е свързан с интересни легенди.
Единственото което не ми хареса бяха шарените осветления, които сега е модерно да се слагат по "арт" изложенията. Пембено, синьо, циганско-розово... Трябваше доста да си поиграя със снимките после, за да не изглеждат като снимани в луна-парк. Едно време хората тук са си светели с карбидни лампи, мъждукали като пламъчета на свещи.
Обиколката продължи около 40 минути и ми надмина очакванията. Тя започна и завършви отвън - до вкамененото дърво на 100 милиона години. Него миньорите са докосвали за късмет, когато са поемали по пътя си към земните недра.
Перник - крепостта "Кракра" - нагоре
Това беше обект, който съвсем случайно избрахме докато хапвахме след минния музей. Хапването направихме в едно кръчме точно до музея, от което след това храносмилателната ми система сънува кошмари, ама както и да е.
Кракра Пернишки - болярин по времето на цар Самуил - е бил владетел тук. Крепостта е нещо голямо - заемала е площ от 50 декара, а самото ограждение е било около 800 метра.
Над 20 църкви, 3 базилики и огромно количество жилищни сгради са разкопани тук. Разкопките продължават и до днес, и недай си боже - реставрацията също. Тази, която е извършена преди години в момента е придобила застарял полу-автентичен вид. Но съвременната... За нея имам точно две думи - холивудски декор. От онези каубойски филми, където цялата улица е изградена от картонени фасади, падащи като ги духне вятъра. На такова дередже бяха големите "фасадни зидове". Като гледаш от далече - как да е, но като се приближиш - имитация на шперплат, с луфт между отделните панели... Тук-таме хвърлена по някоя антична обсадна машина от стиропор.
Интересното тук беше една църква, в която са открити над 130 гроба. Преплитане на различни стилове и архитектури - всеки век е оставил своя отпечатък по масивния комплекс.
Радомир - водопад Бучалото - нагоре
Бучалото е градски водопад - намиращ се в малко, китно паркче по средата на града. Водния пад е от височината на двуетажна сграда, но бученето беше като все едно от двайстия етаж :)
Паркът беше доста сносен, но леко занемарен. Един по-предприемчив ум би поставил тук табели, информация, кебапчийници и хотел-ресторанти. Вместо това попаднахме на дива природна даденост в сърцето на града :)
Кюстендил - Историческия музей - нагоре
В ноща на музеите тук беше фраш с народ. Местна инициатива беше разнообразила нещата с интересна игра. Дават ти лист със снимките на 20 обекта, намиращи се из всичките 6-7 музея в Кюстендил, а ти трябва да намериш кое какво е и къде е. Наградите бяха символични, но това беше запалило много децата, които от сутринта обикаляли да търсят съкровищата :) Че и ние успяхме да се зарибим покрай тях :) В музея са събрани ценни старини от хилядите обекти из региона. Има какво да се види - древни оръдия на труда, монетни съкровища, оръжия и доспехи. А за мен най-впечатляваща беше една колесница, която беше събирана като триизмерен пъзел част по част.
Тук имаше голяма стена-колаж с обектите из региона. Хванахме една мома от музея на къс пас да ни ги обясни, а и тя се въодушеви от нашия ентусиазъм. Повечето от местата вече ги имах на моята карта, но добавих няколко много ценни, които утре щяхме да посетим.
Кюстендил - къщата на Ильо Войвода - нагоре
За Ильо Войвода може много да се изпише, като за една от най-знатните личности по този край. Хайдутин, бич за турците, страшилище за башибозука, герой на България и Македония. Стаите в музея са отрупани с личното му оръжие, което може да въоръжи малка армия. По стените - истории за героични подвизи и вероломни предателства. Участва в Сръбско-Турската война, бие се за свободата на Сърбия. Една вечер край огъня си позволява да възхвали сръбските четници, но да укори мъжеството на офицерите. В резултат на това получава предателски куршум в гърба. Това е то Балканския нрав... Народа право казва - и сам война е войн, двама - цъкат белот, а трима са вече чета с предател...
И така по безбожно късно време приключихме с музеите. Обрулени от дъжда, пълни с впечатления и с празни стомаси се заредихме на първото кръчме, което намерихме. А то се оказа кръчме за чудо и приказ - Bar & Grill FRIENDS. Ястията бяха на царско ниво, цените - почти народни. Сервитьорчетата бяха по-костюмирани от абитюрентите, които почваха да се събират наоколо. Ама и ние бяхме гледка! - чорлави, кални, изнурени и убити от цял ден обикаляне :) Влизам в тоалетната, да се приведа малко във вид, в който няма да ме изгонят, а вътре гледам чешмата като голям камък. Има кранче, което се врътка, ама вода - не тръгва :) Чудя се, мая се и решавам да се обърна с жокер за помощ от двете лъскави абитюрентчета, които влязоха след мен. "Шшш, ой, туй как са пуска, ва?" посрещнаха ме погледи - "Господине, молим Ви..." :D
Та така завършихме първата вечер. Пишем я много успешна, а интересното тепърва предстоеше - Кюстендилската офанзива - ден 2Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008