Рядко попадам на нещо наистина толкова уникално като музея на подводното плаване - последната българска подводница - Слава. Този пост няма да прилича на обичайните ми пътеписи по гори и паланки. Дълго обмислях как да го напиша, така че хем да е информативен, хем да дава лични впечатления, хем и да не се превърне в словоизляяние достойно за вечер на маса. Ще започна с малко предистория, ще продължа с данни за самата подводница и ще завърша с личните ми впечатления като от музеен експонат. Пътьом ще поствам снимки, за които за съжаление няма да мога да дам много обяснения. Повечето апарати в подводницата са извънземни и са надписани на руски, а за тези които екскурзоводите ни разказаха предназначението, човек по-добре сам да чуе беседата :)

Дуранкулак се намира леко далече и в страни от всичко останало в България. Най-североизточната точка на страната, там се намира и най-северния плаж. На броени километри от румънската граница, там кучетата първо лаят на румънски и чак след това на български. Но един обект толкова отдавна беше привлякъл вниманието ми, че нямах търпение да се озовем в онзи район :)

Почивните дни покрай 24-ти май спретнахме една офанзива на Кюстендилския край. 900 км шосе и офроуд - крепости, музеи, водопади, камънаци и индиана-джоунсинг до незнайни руини! :) Добре уплътнихме времето, за което ще се опитам да ви разкажа.