Родопски дяволии
Публикувано на 14 август, 2016
Петък натоварихме около 50 кила бира и още толкова салати и мезелъци и хванахме гората след работа. Първата нощувка направихме над Триград. Пристигнахме със залеза, а скарата веднага беше заредена с рибки, пържолки и лучени бомбички. Цвърченето им даде страхотен тон за родопските и тракийски ритми, които скоро огласиха поляната.
Скоро въздухът така се замърси, че извънземни и призраци дойдоха да видят тая гастрономическа чудесия :)
Лятото се стъмнява по-късно, но качествено, и съвсем скоро небето опули сто милиона звезди срещу нас. Луната кривеше тънък сърп на запад, който скоро избяга под хоризонта.
Тази вечер си намерих мястото - кацнал на единствените две дървета наоколо:
И на другите не им беше зле:
Сутринта се събудих от вътрешния натиск на 10 кила бира, напъващи да излизат. Скоро пристигнаха стада крави и овце с техния пазач. То пък за късмет точно сега обектива реши да хване конденз и изпуснах как фотогенично се гласеше този каракачанчо:
Дяволската пътека нагоре
Първи маршрут за деня - Дяволската пътека. Тя може да се подхване от две изходни места - от край Борино или откъм Буйновското ждрело. До колкото разбрах терена от към Борино е по-умерен и полегат, с черен път почти до Дяволския мост. Той се пада горе-долу средата на пътеката. От Моста към Ждрелото пътеката придобива изрудски свойства, с повече вертикално от колкото хоризонтално измерение :) Ние го подхванахме от "по-интересния" край - откъм Ждрелото. Началото на пътеката е на един по-широк мост над Буйновската река, където може да се паркира удобно. Нагоре тръгва метална стълбичка, а под нея е картата на маршрута. Предупредителна табела - пътеката не е подходяща за деца под 12 години и над 77 години. А, де! :) Пътеката се оказа наистина неподходяща за хора със слаби сърца или къси крака.
Пишеше нещо за някакви 90%-ни наклони, ама кой да ти чете :) Ами всъщност, 90% от пътеката може да се опише с тази снимка:
Дървени стълби, мостчета, стълба връз стълбата, мост връз... следващата стълба! :) Имаше толкова вертикални участъци, че горният човек буквално ходи по пръстите на този под него. Имаше стъпала по-високи от 12-годишно дете, които аз взимах с набиране на ръце по парапета.
Пътеката се движи по Читак дере и неведнъж минава досами потока. Толкова замърсен поток скоро не бях виждал :( Десетки гуми от всякакви размери. Представям си мисловния процес, който е довел до това - "Абе, тая река няма достатъчно гуми, я да извикам бай Ставри да ѝ сложим малко"...
Друг кофти елемент беше липсата на вода. Единствената чешма се намира на около 10 минути след началото на маршрута. Видяхме поне 2 табели за чешми, но сега като се замисля - те са сочили точно тази, но в обратна посока. Така че особено през лятото е препоръчително да се запасите с достатъчно течности.
Срещахме отвреме-навреме туристи в обратната посока. "Къде са водопадите, видяхте ли ги?" питаха ни те, а аз не разбирах. Кви водопади? :) А вие кажете моста къде е? Всеки даваше различни времена, в тон с табелките. Как е възможно по първата табелка да остават 35 минути, а по следващата - 60 - не знам! :)
След една безкрайност (която после по часовник се оказа час и половина, с около 1.5 км пътека) стигнахме до моста! :)
Срещу нас идваха хора от другия край откъм Борино, които весело си щъкаха надолу и после се връщаха като видеха какво ги чака :) А ние трябваше да се връщаме по същата пътека. До тук си псувах профилактично, но обезводняването си казваше думата - езика ми се поду, устата ми изсъхна и вече не можех и да си псувам.
Обратната пътека я взехме за само час. Залостихме се на чешмата и я пресушихме като триглав змей завардил изворна вода :)
Бяхме леко капнали и тръгнахме да търсим къде да се размажем. По посока Смолян GPS-а предложи хижа Перелик и за нула време бяхме там. Китна полянка, табела "Паркирането забранено" на паркинга и табели "Частен имот" навсякъде... Хижарят ни пресече хатъра с думите че собственика на земята не позволява палаткуване около хижата. А! Ебаси номера! Явно Перелик вече се води по-скоро частна вила за гости от колкото хижа... Но пък човекът ни каза перфектното място за нощувка, няколко километра назад по пътя.
А то наистина се оказа място за чудо и приказ - изворна чешма с два чучура, маси, беседка, скари, тоалетна с тази гледка:
Виждаше се на длъж и на шир! Телевизионната кула на Снежанка ни се падаше в дясно. В ляво от нея се белееше големия телескоп от националната обсерватория на Рожен. Долу - разляти червените керемиди на села и махали. Как да не си пиеш ракията с тази гледка :)
Беседката беше китна, но стенната рисунка на Исус, представен като черна мулатка с очи като фарове на уазка ни уплаши и се заковахме на масите отвън :) Така де - на въздух :) Небосвода се окичи с низ от пухкави облачета, които ни изнесоха залезен спектакъл:
Така подкарахме вечерта с родопските хороводи. Облаците се разкараха малко след залез и се запалиха милион звезди. Тук по едно време ярък метеор съдра зенита! С пушеци, жупели, опашки и всякакви екстри :) Рано беше за Персеидите, които щяха да са тази седмица, но този беше ей-така за късмет...
Рано сутринта табун изпуснати коне мина покрай нас като товарния влак и ни събуди. Слава богу - не минаха през нас, но и така тътенът беше все едно земята се продънва...
Каньона на водопадите нагоре
Целта за неделята ни беше Каньона на водопадите.
Лятото не е сезон за Каньоните - водата едвам тече.. не толкова "пада", колкото се "плъзга", и всичките "водопади" трябваше да бъдат преименувани на "водоплъзи". Табелките "Внимание - хлъзгаво" губеха значение, понеже пътеката беше суха и прашна като Сахара. От големия скок беше останал само този сопол:
Но поне гледката към Смолян си беше там и никаква суша не може да я махне :)
Въобще обстановката беше коренно различна от края на март когато имахме бучаща река, гърмящи огромни мега-водопади и триметрови-висулки убийци по клоните :)
Но макар и в грешния сезон, пак се получи добра разходка, която да ми стопи малко отпускарското шкембе :) Дяволската пътека ми взе дъха и ме измъчи. Но хубавото е че рядко имаме възможност да се докоснем до такова изрудско дере, което някой си е поиграл да направи проходимо за простосмъртните хора. Ако реката се почисти, бих дал висока оценка на маршрута.
Хапнахме, пийнахме доволно, че дори и май остана един стек бира :) За това как го довършихме и него ще трябва да напиша отделен пост, а вас за сега ще ви оставям да се чудите :)Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008