Погранично - Устрем, Маточина, Мезек
Публикувано на 5 декември, 2016
Долмен "Нъчеви чаири" нагоре
Събрахме се с Мартин и Катя и захванахме пътя - магистрала след магистрала. От АМ "Марица" се отклонихме на Тополовград, където на картата бяхме набелязали няколко долмена. Преди село Хлябово има удобен паркинг, от който тръгва циментирана пътека (подходяща дори за инвалидни колички!), стигаща за минута до първия долмен - "Нъчови чаири". Районът е много богат на долмени - ние бяхме набелязали десетина. Но повечето са дълбоко в гората около село Сакарци и искат да им се отдели поне цял ден. Сега времето беше слънчево, но студено. И като прибавим открития ловен сезон с евентуални срещи с ловджии, решихме да оставим останалите долмени за пролетта или лятото. И без това програмата ни беше препълнена :)Устремски манастир "Св. Троица" нагоре
Историята на манастира започва с неговото построяване през 14-ти век и е наситена с мнозината хайдути и четници които е приютявал някога. Един от игумените дори е бил бивш хайдутин. Скривалища, тайници, костница, стари и нови сгради - манастирът има какво да покаже. Интернет казва че наблизо се намира и пещерна скална църква и тунели, които обаче си останаха скрити за нас неверниците :) Пътьом отбелязахме и една купчина бивши гранични укрепления. От едно време когато границата се е пазела наистина. В нашето пътешествие днес навъртяхме 300 км из граничната зона и нито веднъж не бяхме спрени за проверка... Оградите ръждясват, където овцете не са изяли бодливата тел.Изоставена църква нагоре
Пътьом в едно от селата подминахме една църква, която привлече окото ни. Тя беше отворена, а вътре попаднахме на нещо достойно за книгата на Мартин - "Изгубената вяра". Няма да пиша кое е селото, понеже този блог се оказа че го четат повече от 2-3-ма души, и църквата ще се напълни с "търсачи на сувенири"... Ще оставя снимките да говорят, няма нужда от коментар. Изненадваща находка "между другото" беше тази църква. А ние продължихме към една от основните цели на пътешествието.Крепост Букелон - с. Маточина нагоре
Историците смятат че тук е имало укрепление още от времето на готите - 3-4-ти век сл. н. е. Името Букелон се споменава върху колони и надписи от други места, свидетелство че крепостта е била важна и известна на длъж и на шир. През 13-ти век тук цар Калоян е разбил рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, а пълководецът им - император Балдуин Фландърски е отведен в Търново. Където може да посетите едноименната "Балдуинова кула" в Царевец :) През вековете калето е станало сцена на още няколко по-малки събития, които са намерили път до книгите по история. Това е една от най-запазените крепости, които съм виждал. Не е комерсиализирана. На входа няма циганска сергия със семки. Дори в близкото село Маточина жителите са по-малък брой от овцете, които се отглеждат наоколо. Букелон беше в списъкът ми с места от много време и се радвам че успях да го посетя.Скална църква - с. Маточина нагоре
На километър извън селото по кърски път се стига до скалната църква. Датирана е от 10-ти век, размери 7х9.85 м. с височина на свода около 5 метра. В стените има няколко ниши, които вероятно са служели за поставяне на икони или свещи. Задната стена в момента е оцвъкана със стотинки. Интересно, че се различаваха и доста чуждестранни монети. Явно нашите туристически места са по-тачени в чужбина, от колкото тук...Скална църква - с. Михаличнагоре
До село Михалич се намира друга скална църква от 10-ти век, която е вдъхновила много от филмите за Индиана Джоунс. По средата на нивата се намира дупка. И ако не си гледате в краката, ви очаква падане от 15 метра до средата на църквата. Слънчев лъч проникваше от към входа и огряваше олтара. Размери, датирания... Числа. Те не са важни за преживяването, което е тази скална църква, която е все едно излязла от фентъзи филм. Тесен, но открит към звездите коридор ви отвежда по изсечени в камъка стълби надолу. Древните строители са оформили три помещения със сводове нагоре - приликата с истинска сграда е уникална. Куполи, ниши... вече срутени... Специалните ефекти във "Властелинът на пръстените" ряпа да ядат, това е истинско. Уникална скална църква, която няма начин да намерите, ако не сте си написали домашното. Табели на пътя липсват. Локацията е на майна си райна по турската граница. Ако имате възможност - посетете я, чувството е неземно. Бяхме набелязали още цели, но краткия зимен ден отиваше към своя край. Минахме на бързо през Мезек и известната крепост Неузетикон, но залезът ни гонеше по петите. Нощувката естествено щеше да е на бивак, та трябваше да си намерим място в този неизвестен край. Поледицата провали щурмуването на връх Шейновец, който оставихме за следващия ден, и ни изяде един час от светлината. Интуицията на Мартин ни хареса перфектното място за бивак и за нула време разпънахме сергията. Палатки, хамаци, дърва, огньове :) Аз съм с ново платнище (черно - много анти-фотогенично!), което за първи път разпъвам, а то се оказа с размерите на малка крепост :) През ноща температурите паднаха до -5, но екипировката издържа. Сгряхме душата с добра компания, вино и наденици, а за останалото има Vango :) Повече за останалите обекти - скоро :)Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008