Изгрев от крепост Монек

За финал на деня осеян с крепости из Източните Родопи оставихме перлата в короната - Моняк. И понеже времето се разваляше и напредваше, рекохме да я посетим рано сутринта на другия ден, па барем хванем и изгрев там :)
За тази вечер бивакът щеше да е на поляната под крепостта. Нещо неприсъщо за нас - пристигнахме на мястото по светло и си направихме вечерята по светло :) Новото ми платнище е по-голямо от старото. Условията бяха идеални за бойното му кръщене: Удари ни лека пролетна буря с повеи, след което дъжда барабани още няколко часа, докосвайки с нежни пръсти бутона ми за изключване :) Сутринта започна с леко оспиване. Нито закусвали, нито очите си умили, взехме колата за да спестим още един километър асфалт. Когато вече не можехме да продължим с нея, я оставихме и останалите 2 км - на полу-бегом! :) Пристигнахме горе точно когато започваха фойерверките. Леките розови подсенки, обещаващи интересно развитие нататък. То въобще не закъсня. Този ден наследи вятъра от предишния. Над нас препускаха облаците, а под нас - ниските язовирни мъглички. Небето се палеше на участъци. Пожарникарите бяха далече :) За съжаление все още бяхме далече от върха и от гледката към слънцето. Нямаше време да се местим - условията се променяха всяка секунда, и всяка секунда можеше да е последната ако вятъра издуха небето. Слънцето излизаше зад гърбовете ни. Планината хвърляше сянка, която лека полека се отдръпваше. Хоризонталните лъчи минаваха като лазери през ниските мъгли :) Взе да става много светло и мръднах до върха да проверя какво става там. Гледката на изток беше леко разочароваща на фона на това което се случваше на запад. Радвах се че не избързах до тук преди малко :) Мостът към село Лисиците: С присъствието си събудих властелините на върха: Страшна гледка има над язовир Студен Кладенец: Денят официално започна :) Пре-доволни тръгнахме да слизаме надолу. А долу - изненада! Задна дясна гума - спукана! Нищо, аз вече гуми сменям за норматив :) Гумите са ми някакво проклятие и никога не мога да завърша сезона със същия комплект, с който съм го почнал... Въпреки финала се получи супер готин изгрев, който бих повторил още много пъти :) Гледката от Монек ми е една от любимите. Синята шир на язовира, миещ древните дипли на Родопите... Бавното влакче, потракващо в краката ни... Дивата природа. Уникална комбинация, която препоръчвам на всеки :)