Централнобалканско до Дерменка

Публикувано на 31 юли, 2017

Подобни: Дерменка Орлово гнездо пътепис Стара Планина туризъм фото хамак хижа

За този уикенд с Краси, Рая и Иво натъкмихме една лека разходка - хижа Дерменка в Централен Балкан. Щяхме да навъртим доволен километраж, да избягаме от летните жеги в ниското и да поснимаме малко панорамни гледки.
Оставихме колите до хотел Сима след Беклемето. Вече няколко приятели пострадаха с разбити коли оставени за през ноща горе на върха, та рекохме да го играем на сигурно. От Сима-та нагоре тръгват към километър ски писти, пресичащи на няколко пъти асфалтовото шосе. Тежък километър с около 200 метра изкачване. Финалният бос на нивото беше един сипей, в който буксувах на място :) Като погледнеш отгоре и не ти се струва толкова страшно. Тежкото за деня беше свършило :) Събрахме се тук с Рая и Иво, които бяхме оставили горе на лесната пътека до бетонните гащи на върха. Забрули ни сериозен вятър. Тук вече се намирахме на 1500 метра височина - доста по-близко до небето :) Облаците прелитаха ниско над нас, а сенките им препускаха като състезателни яхти по развълнуваното зелено море от гора под тях. Зад втория завой задминахме циганска бригада по боровинките. Тук някъде и нашата група премина в режим "паша" и се зае да унищожава храната на мечките :) Движехме се по равен черен път. Бяхме готови за стълпотворение от джипове, мАтори и всякаква колесна сган. Но движението беше по-слабо от колкото очаквах и никой не успя да ни опраши. Далече в ляво се виждаше връх Ботев, около когото се трупаха тежки облаци. Разминахме се с малко добитък. Далече покрай пътеката пасяха крави и овце. Овчарските кучета се държаха прилично и дори въртяха опашки. Минахме през стадо кончета, които нагъваха яко късата балканска тревичка. Не усетихме как пристигнахме на Орлово гнездо. Заслонът просто се появи зад един завой. Отпред му - паркинг. Не вярвах как някои хора искат да си трошат ниските коли до тук - отпред имаше Фолксваген Поло с гуми 13", а по-нататък разминахме малка шкодичка и голф двойка... На Орлово гнездо естествено беше фраш от хора :) Хапнахме малко, пихме по една бира и се почекнахме на камерата. Обхват на телефоните може и да няма, но интернет - има :) За цените какво да кажа... шкембе - 4.50 лв, бира - 2.50 лв... Но пък поне бирата беше топла и с годност изтекла преди половин година :) Чистото детско съзнание обикновено нарича нещата с истинските им имена, както Иво ни убеди на тръгване от заслона: "Уау! Такъв магазин не бях виждал" :) Тук вятърът вече много се беше наежил и започваше да си играе с шапките и якетата ни. Опитвахме се да вървим направо, а ни се получаваше по диагонал :) Билото на Стара Планина е все пак там където се срещат Северна и Южна България, там където се раждат ветровете и дъждовете. Следващите 5 км свършиха неусетно и покрива на Дерменка изскочи зад поредното хълмче. Там ни посрещна котарака Мър, размазан от мързел на плочника. Реагира на ентусиазираното ни мачкане единствено с леко нагаждане, така че да може да бъде мачкан още повече :) Заехме се да възстановяваме калории и енергии. Шкембе чорбата все още беше безбожно скъпа - 4 лв, а бирата държеше 2.50 лв. Не вярвам че доставките по тази част на Балкана са трудни. До тук стигат и стари ниски шкодички и нови лъскави коли. Принципът за цените е - "ако щеш"... Хижата има прилични тоалетни и душове. Друго е човек да се почувства чист след 10 км прахоляци :) Нямаше много хора наоколо и ние се изтегнахме на поляната на слънце. Събирахме последните дневни лъчи :) Кучета си играеха около нас. Имаше само още няколко семейства. Две палатки се мярнаха наоколо, а аз бях разпънал хамака по-надолу. Цялата поляна на Дерменка беше обиколена с електропастир заради балканския добитък. Не знам колко това би спряло мечка, но пак е нещо. А скоро бях чел новини за заблудено мече, слязло долу в Сопот... Нямаше такива близки срещи тази вечер :) Времето беше започнало да се изчиства, но последните няколко облачета спретнаха залезен спектакъл. Сянката на планината се прожектира върху екран от облаци. Моят подслон за вечерта. Системата продължава да се обогатява, и съответно нивото на комфорта се вдига :) Вятърът беше изсмукал силите ни и легнахме рано. Добре си поспах тази вечер и единственото за което съжалявах бяха двата забравени включени будилника на часовника :) Вдигнаха ме безбожно рано за неделята. Но пък доста път ни чакаше обратно. Някои от обитателите на хижата въобще не се интересуваха от будилници :) Искам да съм хижарска котка :) Обратният маршрут беше същия, но минахме малко по в страни, получавайки страхотни гледки към Средна Гора и карловската долина: Кърнаре и Столетово: Забелязахме огромни зелени скакалци. Като чушки с крака :) Един такъв захапа Рая и за малко да откъсне мръвка от ръката ѝ :) Маршрутът се вие по широкият черен път и не е особено атрактивен. По него минават джипове, мотори и АТВ-та, а и дава едно тъпо впечатление все едно сте долу в полето. Но лесно стана много по интересно като свихме по паралелните пътечки встрани. Теренът е по-готин, по-зрелищен и вече се чувстваш като на 1500 метра :) Една бърза почивка на Орловото гнездо: След това за нула време се озовахме обратно от където тръгнахме: Тук за съжаление свършваше лесното :) Очакваше ни километър мъчно слизане по пистата към колата. Направихме "бърз" обяд в кръчмата на Беклемето, който леко се забави час и половина... И закрихме представлението :) Получи се доволна лека разходка. Навъртяхме 20 км по билото. Поживяхме си на хладничко. Разходих раницата, която скоро не беше виждала повече екшън от движението "от колата до беседката" :) И се нахъсах за още :)