Средногорско около Синджирли бунар

Публикувано на 7 август, 2017

Подобни: пътепис Средна Гора тракийско светилище туризъм фото хамак хижа Фенера

Летни морни жеги налазиха Пловдив и адаша направи оферта да се евакуираме в тяхната гора. Нямаше много чудене по въпроса. Горе ни чакаха два дни хапване и пийване и хладни разходки по интересни археологически обекти. Долу в града ни чакаше смърт от сваряване в собствен сос :)
Слаб е туризмът из Средна Гора. Хижи се затварят, някогашните пионерски лагери гният и пътеките буренясват. Но това не е така в района на село Климент. Бунгалата и хижа "Седемте партизани" се поддържат и използват редовно. Местните са вложили доста средства и труд в района - издигнали са въжена градина, атракциони за малките и хладни чардаци за големите :) Разработили са горски минерален басейн. Хижа "Фенера" е една от малкото останали действащи хижи в Средна Гора. Поддържат се местенца за отдих по най-панорамните части на планината, от където едновременно виждаш и Стара Планина и Родопите :) Планът беше да се забием на една поляна, където тече чешма с температура на водата 9 градуса. Да охлажда няколко стека бира и диня, които пък щяха да охладят нас. Логистиката беше малко разпокъсана и в петък вечер аз останах сам. Едно момче от селото ме хвърли нагоре с мотор. До сега не се бях качвал на мотор, та преживяването определено беше интересно... :) 20 км разбити горски пътища и пътеки, през които качихме над 1000 метра денивелация... Не му блазя на мотора с 300 кила на гърба и на моя шофьор, който се измъчи да ме достави до заветната чешма :) А мен гъзната кост още ме боли 3 дни след това, а краката ми ходят в поза "каубоец"... :) Горе ме посрещна приготвен цял нестинарски огън :) Хамакът с последните подобрения: Всъщност този уикенд хамачният лагер се оказа по-голям от палатковия :) Луната изгря в почти пълната си форма. Въпреки хвърлящата сянка ослепителна светлина, успях да хвана малко звезди. За вечерта няма да ви говоря... Кулинарната част ни чакаше утре вечер. Сега приоритетите бяха да изпием достатъчно бира, която да възвърне живителната влага в изсъхналите ни от пловдивската жега тела :) Сутринта ни посрещна с шокираща гледка. Странни мляскащи звуци ме принудиха да отворя едното си око... Що да видя - бял кон! Принцът липсваше и конят оставен на самотек се опитваше да изяде лагера ни :) Чешмата на която се установихме се казва "Синджирли бунар". Намира се в седловината между двата панорамни върха в близост - Фенера 1480 м и Алексица 1517 м. Не далече имаше един интересен археологичен обект, който щяхме да посетим - местността "Козя грамада". Разбудихме се окончателно към 11 часа и хванахме пътя за Козята грамада. Беше топличко, но нищо общо с печката която беше Пловдив. Пътеката се движеше из вековна букова гора. Хижа "Фенера" беше съвсем на близо и табелки обещаваха несметни удоволствия там :) Обикновено такива обещания са капан. Кой с кого ще прави секс? Защо е без пари? За радост или съжаление, предстоеше ни да научим отговорите на тези въпроси :) Нашият приятел - белия кон се разхождаше из околията. Разчитахме че няма да ни изпие последния стек бира, оставен в хладилната чешма на лагера. Излязохме от гората и се започна с панорамните гледки. Долу се виждаше големия язовир Пясъчник и селските гьолове покрай него. Намирахме се в подножието на връх Фенера, където се събираха няколко големи черни пътя. От тук се отваряше малка гледка към Стара Планина, колкото да видим бетонните гащи на Беклемето. Разстоянието до там беше 23 км. Хванахме пътеката нагоре, отиваща към Козята грамада. Древният градеж е разположен на площ от около 8 декара. Голям комплекс от разнообразни археологически паметници - крепост, владетелска резиденция, скални светилища, могилни некрополи и кариери за добив на строителен материал. По всяка вероятност са свързани с находките около Старосел. Едната теория е че там е била храмовата част, а на Козя грамада - дворцово-жилищната. Иманярите са се заели сериозно да унищожават всичко тук и на всяка крачка имаше опасност да пропаднем в новоизкопан гроб... Не е като да няма защо - тук-таме в краката ни се търкаляха глинени фрагменти, може би от антични съдове. На края на утъпканата пътека ни чакаше открита скала с гледка надолу. Видяхме стрелка с надпис "Жертвеник - 50 метра" и решихме да я изпробваме. Пътеката веднага тръгна стръмно надолу. Много стръмно. Шумата и меката почва правеха слизането зорно, като едвам се спирахме в рехавите малки дръвчета. Това продължи доста време и по едно време се отказахме от жертвеника, за да не станем ние самите жертви :) Бихме як офроуд успоредно на хоризонталата, докато след половин час не се върнахме обратно на пътя. През това време бях събрал цялата гора в сандалите си. Пръст, сламки, клечки и шума... Задавах си въпроса дали са подходящи обувки за такъв терен? И отговорът беше - да! :) Сцеплението беше супер, проветрението - доволно, защитата за пръстите - идеална. Моделът е Keen Newport H2, който не е евтин, но за един месец носене си беше заслужил всеки лев... Излязохме обратно долу на черния път и рекохме да пием по една бира на хижа "Фенера". Тя се намираше толкова близо че кучетата вече ни лаеха :) Намерихме и безплатният секс :) Бирата беше топла и като цяло нямаше много сянка на тази хижа. Уютът не беше на ниво. Но пък поне гледката към Стара Планина беше добра. Връх Ботев: Връх Амбарица с двете хижи под нея - Добрила и Незабравка: Тръгнахме обратно към нашия лагер. По пътя естествено пак уцелихме белия кон :) Направихме си едно следобедно гурме с хрупкаво препечени пилешки пържолки. След това много ни домързя, но пък не ни свърташе на едно място. Компромисен вариант - разходихме се до връх Алексица... с джипа :) Тракийското светилище на върха беше типично - купчина разхвърляни камъни. Не видях следи от обработки по камъните или ритуали, но кой ти знае :) Гледката към Стара Планина и Карлово: Свободно пасящи табуни коне: Гледката на изток с нашите удължаващи се сянки: На юг - Старосел и язовир Пясъчник: Курорта Бяло камене на запад: Доволна разходка се получи. Спасихме се от огнената жега долу и се заредихме с малко живина. Скъпоценната водата на Синджирли бунар не само охлади два стека бира. Напълних си бутилка от чешмата, която стоя хладна чак до долу. Изпих си я с кеф в Пловдив :)