До хижа Плевен
Публикувано на 3 октомври, 2017
Фирата почна още с тръгването - за първи път тази година обух зимния панталон. Който се оказа че ми пада :) Всяка крачка напред, той се смъкваше два пръста надолу. Не вярвах че може панталон така да се разшири :D Вкъщи имаше някакви колани, които ги гледах като извънземни... странни конструкции, които до сега не помня да съм носил... :) Веско, слава богу спаси положението като даде един стар колан, който успях да си сложа без четене на специализирана коланна литература :) Есенното време ни застигна още на Беклемето, където мъглата беше толкова гъста, че можех с черпак да я греба :) Може би щеше да се наложи този път да си облека якето :) След като добре се намръзнахме миналия уикенд на Рила, този път бях готов със зимно яке, гети, ръкавици, шапки, печки и високо-октанов алкохол... :)
Прехвърлихме Балкана и в Троян се срещнахме със софийската част от групата. Таймингът беше перфектен - пристигнахме секунди преди тях. От там газ към Априлци, Видима и паркинга под хижа Плевен. На ВЕЦ "Видима" пикахме в един дървен горски кенеф, който после се оказа че е изхвърлен гардероб :) От ВЕЦ-а тръгва чисто нов перфектен, но тесен асфалт нагоре. Учудващо нов асфалт! Не очаквах да видя такова изпълнение в този край на Балкана. Но колкото нов, толкова и тесен - трудно се разминават насрещно две коли.
Иначе паркингът е охраняем, постоянно има човек, и се плаща по 4 лв на денонощие.
От там нагоре тръгваха три пътеки - различни по дължина и наклон. Стръмна, средна и полегата, но дълга. Хванахме нагоре по средната всред гора от огромни букаци. В началото още имаше един мост, който не трябваше да хващаме - той беше за дългата пътека.
Прогнозите за "променлива" облачност явно бяха за някакво друго място, понеже цял ден плувахме в мистични мъгли.
Пътеката в началото го караше полека, но скоро се превърна в естествено стълбище, образувано от корените на дърветата. Тук-таме му бяха помогнали с каменни стъпенки. Метално въже опасваше почти цялата дължина на пътеката.
По средата на пътеката някъде имаше маса с пейки за хапване. Възползвахме се да отворим по някоя друга бира :)
Интересно нещо е детската психика. Както вече издъхва и повече не може, само трябва да му покажеш моркова под формата на някакво обещание и започва отново да подскача и пере тигели нагоре-надолу :)
Цялото катерене до горе излезе към 3 км и нещо, с 400 и нещо метра денивелация. Взехме ги лека-полека за малко под 3 часа с обедната почивка. Излязохме горе под ски пистата, където вече случихме на малко... да го наречем "панорама" :)
Тук на откритото усетихме лекия дъждец, от който до сега листата на гората ни криеше. Дадохме малко газ и за 5 минути бяхме в хижата :)
Тук стават някакви рокади в ръководството, в следствие на което хижата работеше в "авариен" режим. Краси беше запазил легла за неговото семейство, но ни беше ясно че храна и напитки няма да има. Тези неща си ги носехме отдолу, като този път специално внимавах да не се претоваря като на Мазалат :)
В хижата имаше една млада двойка и хижарската компания от 5-6 човека и това беше. Ако не броим 3-те огромни плюшени звяра с размери на малки мастодонти, които се бяха размазали като родопски черги по пода :)
Починахме малко и с Весо се отправихме навън да търсим място за хамаците за тази вечер. Теренът под хижата не ни хареса - само гъсти храсталаци. Наоколо пък беше сравнително гола поляна и единствената подходяща зона беше боровата горичка в посока дългия овчарник към пистата. Единственият недостатък беше че всичко беше осрано от овце и трябваше да внимаваме къде стъпваме.
Разпъване на хамаци в дъжд - интересна тренировка се получи :)
От далече нашия лагер едва се виждаше. Времето все още беше смарангясано. Настроението - едно такова само за пиене.
Вечерта мина добре. Бяхме взели един ром. Веско пък измъкна цяла гама домашно сковани примусчета и чаят сам се случи :) Чайникът беше презареждан много пъти. Тази нощ ставах поне 30 пъти да източвам бойлера :)
Времето през ноща малко се поотпуши. По едно време мъглата се разкъса на ленти и дори видяхме луната. В далечината срещу хижата виждахме антените на връх Ботев. Беше късно и снимката не пресъздава правилно колко тъмно беше всъщност за човешкото око:
Сутринта към 9 трябваше да ставаме. Времето се беше позакрепило малко - мъглата все още беше навсякъде, но поне вече не валеше. Следваше най-омразната част - прибирането на мокрия багаж :) Няма как - пиша това във вторник и някои от прострените вкъщи неща още не са изсъхнали :)
Решихме да слизаме по късата, но стръмната пътека. Принципно е по-добре да се направи обратното - качване по стръмното, а слизане по полегатото. Данните тук са - дължина към 2км, денивелация около 400 метра. Въже няма, но през цялото време ходехме хванати за дървен парапет. Взели сме го за час и половина.
Видяхме малко зор от това слизане :) Два дни след това коленете ми се разтреперваха като видех стълби :) Стигнахме долу доволно уморени и изгладнели. Зарекохме се веднага да спрем на първата срещната кръчма и да пресушим 10 кила шкембе чорба! Но... капо! Карахме 30 км до Троян без да видим ни една кръчма! Тези хора в Априлци как живеят? Сигурно много гладно и жадно...
За сметка на това в Троян хапнахме стабилно и така разтурихме дружинката.
Естествено на връщане вече мъглите се разкъсаха и видяхме дразнещото синьо небе, което оставаше зад нас. Температурите през идната седмица започнаха да прехвърлят 20-те градуса. Но поне усетихме едно обещание за красивата есен, която ще се случи след някоя друга седмица.Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008