Мидено гурме на Белинташ
Мъдрувах сутринта върху порцелановия трон, когато телефонът в ръката ми извибрира със следното съобщение от бай Веско, връщащ се от Бургас :) "Ало, миди ядеш ли" Интересно! :) Миди не бях ял от преди векове, когато с нашите ходихме по морета. Имам спомен от Камчия - огньове, заобиколени от хора, тенекии покрити с миди... романтика и екзотика. Така че вдигнах две ръце "за" този план и едвам дочаках старта :) Щяхме да тръгнем по обяд и ни трябваше близка дестинация - някъде в двуцифрените километри около Пловдив. Решихме да поемем към Белинташ и да си харесаме някоя мохабетчийска беседка край пътя. А те там всичките са пинизчийски - направени, изпипани... Мрамори, дърворезби, ковани железа... Времето беше смръщено и валежно - очаквах да няма хора никъде. Но първата беседка която бях набелязал се оказа доста фрашкана. Мернах като че ли оркестър и ансамбъл народни танци... ъ? Е, имахме доста резервни, но цел номер две беше попадението - нашата добре позната Чотрова чешма :) Рано беше - към 3 следобяд. Посъбрахме дръвца и почнахме да баем на мидите. Те искат малко дундуркане, но се оказа че стават много бързо и лесно. Първо се отваря една бира. Измиват се мидите и се почистват от водорасли и полипи. По-късно ще къкрят във водичка, в която ще се отворят, така че не искаме мръсотии отвън да влезят вътре. Ако се намерят вече отворени миди, трябва да се изхвърлят - вече са умрели. Пие се бира.
Приготвят се зелениите, които ще са паша на мидите - магданоз и девесил. До сега като че ли не бях опитвал девесил. Ароматът на листата му е характерен - като смесица между здравец, магданоз и мента. Силно се просмуква в храната. Някак си добре върви и с бирата.
Почистените миди отпътуват към огъня в тенджерка с похлупак. В този момент черупките са затворени и са пълни с вода. Това се вижда след минута, когато тази вода завира и почва да излиза от тях като от тенджера под налягане. Пие се бира, за да върви добре огъня.
След Х време (зависи от количеството оставаща бира), мидите са се отворили и са почти готови. Ожадняли са - сипваме им една малка чашка бира, за да пийнат и те и насипваме зелениите и малко стопено масълце. Затваряме похлупака и ги оставяме още малко.
Понеже скарата ни е голяма, оползотвряваме я за да пекнем и гарнитура - тиквички и хлебец. Пием бира.
Хлебецът много добре върви и с хумус и саламче. От готовите миди нямам снимка, понеже бързо им видяхме сметката :) Някои ги забъркахме с краставички, царевица и сиренце и си направихме мидена салата :)
През цялото това време покрай нас нагоре-надолу се изсипваха кервани с коли и хора. Черният път е заравнен и вече куцо, кьораво и сакато може да си паркира таралясника в подножието на скалното плато на Белинташ. Ние понеже се намирахме точно на завойче, изпълнявахме ролята на пътеуказателна табела. "Белинташ нагоре ли е? А магазин за плодове има ли наблизо? А лафка?"...
Не можа да вали тази нощ. Но вятъра, слънцето и облаците се заиграха в танц, който докара много зрелищен залез, изменящ се всяка секунда.
Цепките между облаците обливаха зелените баири с плоски слънчеви лъчи.
Добре спахме тази вечер. Сутринта ни събудиха още кервани бутащи нагоре-надолу. Точките ни обраха... два микробуса... А по-късно щяхме да видим и истински голям междуградски автобус горе на паркинга... Баси, какво ставаше тук? Събор ли имаше?
Стегнахме багажа и се внедрихме в тази върволица, катереща се нагоре. Странни хора по това място... Видяхме гримове, токчета, чехли, дамски чанти, панталони и ризки... Да не се бяхме озовали в мола?! :) Една възрастна буля (по чехли) цъкаше неодобрително по нашите трекинг сандали и коментираше че това не били обувки за планина :D :D :D
А когато стигнахме паркинга, разбрахме причината за цялата тази тупурдия:
А стига бе! Кога се озовахме в Еньовден?! :D Наистина съм изгубил представа за времето. Еми, минахме през билковата арка и прескочихме еньовския огън за здраве.
От тук нагоре не оставаше много път. За мое огромно съжаление гората около стария дъб беше унищожена. От буря или пожар - кой знае...
От тук нагоре вече ставаше тясно и трябваше да се наредим на опашката. Не е като да нямаше народ.
Имаше интересен ритуал с корони от цветя и палене на огньове. Не можах да видя много добре. Изпращаха стария цар и коронясваха нов, който май се оказа същия :)
Иначе на Белинташ си е красиво, независимо колко хора има.
Когато са повече хората, можеш да се наслушаш на женски истории :) Нямаше как да пропуснем за извънземните (виждала ги е), за тяхната база (не я е виждала, но е убедена че е под нас), за как през средновековието тук събирали отровни змии в кошове и ги изстрелвали като стрели по врага, за машината за 6000 лв, която произвежда алкална вода, лекуваща всичко. Облъчи ни целия репертоар на БГ Мама :)
Ценна гурме-разходка се получи. Неочаквано се нахендрихме на Еньовден :) Ободряващ уикенд :)Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008