С раница без граница

Водопад Скаловитец

Публикувано на 14 август, 2018
Принципно лятото е сух сезон. Реките пресъхват, а деретата ги брули прашен вятър. Не е сезон за водопади. Но обилните дъждове тази година преобърнаха представите на 180 градуса :) Отвсякъде бившите вадички започнаха да се превръщат в бучащи бързеи, а водопадчетата, които този сезон едвам процърцорваха сега рукнаха с тътена на преминаващ влак :)
Така сложихме на дневен ред за през уикенда водопад Скаловитец близко до Костенец. Маршрутът е лек и приятен. Наоколо има още един водопад и други неща, които да се посетят. Нашата пътека започна на паркинга край хижа Гургулица. Приятна и достъпна хижичка с поддържани площи за пикници и ресторант със страхотно шкембе. Не дават да се опъват палатки и хамаци, но предостатъчно места има и извън района на хижата. Не бихте искали да установявате там бивак, като се има в предвид количеството на преминаващи хора :) Пътеката е маркирана с червено и започва в посока изток от "задния вход" на хижата - човек може лесно да се ориентира по тълпата в тази посока. Минава се покрай индиански форт, скриващ неща, които цивилизацията не трябва да вижа :) Сянката в гората беше добре дошла за една лятна разходка. Пътеката започна леко да поддава с наклон надолу. Най-стръмното надолнище имаше нужда от дървения парапет, с който го бяха подкрепили. На места имаше няколко пейки за почивка. Но разстоянието е толкова кратко, че надали ще имате нужда от тях. Разстоянието до водопадa е около 2.5 км и се взима за по-малко от час. Няколко пъти попадахме на разклони. Ту се движехме по горска пътека, ту по черен път. Но маркировката беше добра и няма начин човек да се изгуби. Просто трябва да се следва масовката в почивния ден :) Последните 100 метра се превърнаха в леко изкачване, когато започнахме да чуваме водопада. Скаловитец се представи внушително с пада си от 22 метра, захранвайки буен бързей надолу. Двата внушителни пада се разливаха като бяла сватбена рокля. Изящен тесен гръб нагоре и широки поли надолу. Кристално чистите води на потока се заиграваха около старо дървено съоръжение. Някога тук може би е имало водно колело. Почивката край бълбукаща вода винаги е приятна. Децата се заиграваха с водата, а дъртите - с техните си играчки :) Но назад ни чакаше изкачване :) Взехме сипея с парапета далеч по-лесно от колкото го слязохме. Нататък пътеката беше песен. Паркирахме се пред хижата и се възползвахме от площите за пикник. Пет котки ни обикаляха като лешояди и само дебнеха за липса на внимание към изпечените мръвки :) През ноща от индианския форт долитаха страшни звуци, които ни будеха не веднъж. Не знаех какви субстанции употребяват вътре, но се надявах стените да са достатъчно здрави за да ги задържат там :) Сутринта слязохме до Костенския водопад. Подобаващо буен, макар и не толкова земетръсен като миналата седмица, когато ходехме до Рилските езера. На бързо на връщане минахме и през крепостта Траянови врата. Добре уплътнихме времето и се получи разнообразна уикенд разходка.