Бачково - Клувията
Към 8 часа бях на Бачковския манастир. Но дори в този безбожно ранен час пазачите на паркингите не спяха. Как ще пропуснат да вземат 2 левчета от някой ранобудник? :)
Нагоре нямаше никой чак до манастира. Точно пред него един възголям пес - направо кучище, се умилкваше на възрастна двойка. Като ме видя веднага ги изостави и се присламчи към мен. Реши че трябва да го разхождам. Или той мен да разхожда :) Този манастирски Отец Нафарфорий ми беше компания по целия път днес. Макар ухото му да беше маркирано като безстопанственик, около врата си носеше кожен обръч с надпис "Не сваляй каишката" :)
Поех с много бодра крачка. Целият ми багаж беше един дъждобран. Имах намерение да се прибера преди да ме запука някой от обещаните за днес пороища :) Смятах го че до 10 часа трябва да съм си обратно в леглото навреме за обедния сън за красота :)
А времето наоколо обещаваше да бъде интересно :) Виждах нестабилни студени фронтове, които се оформяха и разпадаха между отделни височини.
Някой беше оставил завидна колекция от колове-подпирачки до първата чешма :) Но пътеката нагоре е лека и нямаше нужда от такова нещо. Но виж, ако решите да продължите разходката към хижа Марциганица... ще ви трябват поне две такива! :)
На няколко места пътеката се разклонява и кара 2-3 успоредни клона. Всичките щяха да ме изкарат до Клувията, но исках да мина през всичко интересно което може да се види там. Минах покрай Еленината чешма с голяма поляна беседки и къса поляна:
Точно под поляната чувах живия ромон на скачаща вода. Там намерих едно мини-водопадче:
И естествено малко по-нататък беше 10-метровия Бачковски водопад. След пороищата тези дни очаквах тук да видя Ниагарския водопад, но водният дебит си беше като във всеки друг ден.
В този безбожно ранен час наоколо нямаше и помен от милиярдните тълпи, които се оформяха тук по почивни дни. Единствен спътник ми беше моя Отец Нафарфорий :)
Бившият детски лагер с времето беше изгубил високата си табела на портала.
Пътечката заобиколи покрай оградата на лагера и ме изведе в началото на дългата поляна. Пред мен се откри величествен родопски пейзаж.
Ефирните мъглици нагоре се колебаеха дали искат да си ходят, или напротив - да се сгъстяват :)
След дългата поляна пътеката ме вкара отново в гората. До следващата чешма някой беше изфабрикувал нова беседка:
Наближих аязмото с вековните чинари.
Изворът беше заграден от стените на малък параклис.
Моят път продължаваше напред и нагоре. Стръмни и тесни стълби водеха към пещерата с иконата.
Според легендата когато турците са превзели манастира, от там е избягал овчар, носещ чудотворната икона на Св. Богородица. Отнесъл я е до място, което никой няма да намери - тук в тази пещера.
Стълбичките продължаваха нагоре. Моят Отец Нафарфорий се опитваше да ми ходи в краката и гледах да не се спъна, че голямо падане ме чакаше надолу :)
Пътечката заобиколи и слезе към параклиса "Св. Архангел Михаил".
Параклисът беше богато украсен със сложни стенописи, които почти бяха унищожени от манафски драсканици...
След Аязмото пътеката образуваше примка през пещерата с иконата и "Св. Архангел Михаил". Така след посещението на тези две места, аз се оказах на пътеката водеща обратно назад. Чудно павиран път, човек не би загатнал че се намира на километри от цивилизацията :)
Обратно на дългата поляна с пикниците намерих останки от... индианско погребение :)
Вече чувах в далечината гласове - може би предвестници на тълпите, които чакаха да се излеят на това място? :) Моят Отец Нафарфорий се втурна да ги провери и повече не се върна :) Може би наистина беше надушил торби за пикници, горките те :)
И наистина надолу вече туристическите автобуси изливаха тълпа след тълпа. Някои от туристите редуваха отчаяни погледи напред към павираната алея и жални погледи назад към паркинга... :)
Изпреварих дъжда, изпреварих тълпите и към 10 часа наистина си бях обратно вкъщи точно на време за обедния сън за красота :)Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008