Рядко ми се случва да се събудя напълно наспан и свеж като краставичка. Зле беше когато погледнах към часовника и видях числата 06:30 :) Някак си вътрешно хич не ме свърташе - все едно се събудих с 3 автоматични кафета в кръвта :) Нямах планове да ходя никъде днес. Пороищата и наводненията вчера и онзи ден сигурно бяха разкаляли всяка пътека и събудили всеки комар. Още повече че прогнозите за днешния ден бяха същите като предните - месечните норми за дъжд, изляни в няколко часа... За това когато през прозореца ми се ококори едно голямо жълто слънце въобще и не чаках повече :)

Разходката до Рилските езера вчера ми се стори малко постна, така че очите ми светнаха щом Вера предложи да направим един тигел от Бачково до Марциганица. Идеята с връщане обратно беше прекалено смела за еднодневка, но принципът щеше да е "да тръгнем, па да видим до къде ще стигнем". Хижа Марциганица отдавна работи само за частни партита, така че спане там беше извън плана. Пътят до там беше доста и денивелацията беше значителна. В бонус към това - от хора съм чувал че теренът е доста изкъртващ. Точно нещо такова ми трябваше да ми доначеше крастата след вчерашните езера :)
За черешка на тортата - прогнозата за времето обещаваше дъждове и гръмотевици следобед. Ако не друго, това гарантираше че цялата планина ще е само за нас - кеф! :) Към 9:30 бяхме с Вера и Стоян на паркинга на Бачковския манастир. За първи път виждах паркингите и улиците на пътя празни. Часът не ми се струваше особено рано, но някои кебапчийници току-що отваряха. Надявах се че лошата прогноза за времето е уплашила масовката от хора. За половин час дръпнахме до края на дългата поляна. Подминахме един циганин на края на асфалта, който се опитваше да ни пробута семки - "Нагоре никой не продава!" Странно, имаме ли вид на хора, които се ловят на нещо по-малко от вратна пържола? След още малко стигнахме портата на резерват "Червена стена". Я, от кога има порта? Тук последно съм идвал преди години, но спомените ми са свързани главно с едно пушещо барбекю. Е... пътят е напред и нагоре! Почти веднага след портата пътеката започна да се движи по руслото на една суха река. Гледахме си в острите камъни по които стъпвахме, когато срещу нас се изправи желязна стълба. Мммдобре... За да е пълна картинката, имаше и заковано стоманено въже за самопомощ. То много добре влизаше в употреба, противодействайки на влажните камъни под краката ти, които се опитват да те подхлъзнат. Идилията беше пълна, докато това не се повтори N на брой пъти. Ушите ми бяха погалени от много нецензурни думички :) След милион километра се измъкнахме от каньона в който лазехме до сега. Пътеката стана по-горска, но това беше измамно. След много кратко време стигнахме до една предвидливено забучена пейка с масички. Защо предвидливо ли? Защото след нея под ъгъл от 45 градуса нагоре тръгваше пътеката, която трябваше да ни изкара от дерето, в което се мотаехме до сега :) Е... почивка за сандвичи с вратни пържоли :) И наместване на инвентар, разкачане на крачоли и стягане на коланите. С тоя баир направихме солидно изкачване, но това беше само капка в морето от 1000-та метра обща денивелация по маршрута. Следващото Одисеево препетяствие бяха падналите дървета. Родопите бяха стабилно изчукани от бурите в началото на годината. Всеки втори бор беше съборен върху пътеката. Тук-таме имаше опити за разчистване и премахване на останките. Но за съжаление още в първите 500 метра на горския му беше свършил бензина за моторната резачка. Доста се забавихме в търсене на обиколни пътеки и газене на умрели иглолистни. Това доста ми бутна морала. Не бяхме стигнали още средата, а по план това същото трябваше да го връщаме и на обратно. Над главите ни все още тегнеше и прогнозата за весел дъжд с гръмотевици. Към 12 часа попаднахме на следващата масичка с грубо сковани пейки. Проведохме бързо съвещание за съдбата на експедицията, което беше брутално прекъснато от облак нападащи комари. Решихме да караме още един час напред и след това да се връщаме. Машала на Стоян, който някак си изтърпя грубото ми мрънкане, което отиваше към натискане на голямото червено копче за аварийно спиране на машината. Подкарахме я напред и след малко ни се откриха първите съществени гледки по маршрута. До тук се движехме изключително в дерета, изкачвайки се в дерета и попадайки в други дерета. (Вера - "Баси, уж все се изкачваме, а все се оказваме отдолу!" :D ) Малко след това балкана ни проговори. С онзи мощен бас и тътен, който беше плашил хората още от древни времена. На нас казваше - "Стягайте си гащите, че ей сега ви видях сметката!". Баирите, които се виждаха тук-таме бяха забулени от облаци, а панорамните гледки към пътя назад обещаваха кофи с вода изсипващи се по нас. Направихме бърза оперативка. Намирахме се на не повече от километър-два от Марциганица. Да се връщаме назад както беше плана, щеше да бъде безумие. Напред ни оставаше по-малко път, а и ... не изгарях от желание да играя на кънки по мокрите камъни от началото със стоманеното въже :) Ползвахме жокер - обади се на приятел. Вера намери кой да ни вземе с кола от Марциганица. И горе-долу в същото време ни заплющя бурята. Дъждецът започна скромно бъдейки омекотяван от стотиците листа над главите ни. Но много скоро тръгна с ряз, който ни накара да изкараме кой каквато защита има. Последния километър го взехме неочаквано бързо и експедитивно :) Съвсем скоро излязохме от деретата и гората и пътеката се разстели през обширни поляни. Без грам завет и стряха. Това не ни попречи съвсем спокойно да си сипем блага водица от чешмицата преди мутренската вила. Няколко крачки още и излязохме на асфалт. Раз-два и бяхме на беседката на разклона за Марциганица, където беше чекпойнта с превоза ни. Засякохме едни колеги, които се били качили до Червената стена. Те приятелски ни отстъпиха заслона и се изнесоха. Проснахме мокрите дрехи и се заехме да доунищожим хранителните запаси. На мен нещо доста ми се услажда новата млечна серия на Corny. По такива места съм пълен със сладкотии, така че съм пробвал доста. Но определено Corny-то влиза доста добре когато си обезводнен, студен и силно се нуждаеш от бързи калории. Борис, който ни беше жокера, пристигна съвсем скоро и навреме да ни прибере. Преди това упътихме около 12345 голфа, които спряха до беседката да ни питат на къде е Марциганица и защо има табела "Частна собственост". Каква е тая мания за там - не знам :) Равносметката по GPS накрая е около 9км ходене, което взехме за около 4 часа. Денивелацията е стабилна - над километър. На практика равно почти нямаше, освен последната част (относително казано). Теренът е много труден след последните бури. След "100" спрях да броя падналите дървета, които искаха заобикаляне или прекрачване. Дъждът прибави добра доза мазохизъм, който ми влезе като кокаин във вените :) Много добре ми дойде разходката и успя да ми проветри бубите в главата :) Дано Вера и Стоян да се прибрали със същия оптимизъм, с който се движеха нагоре - те могат да ходят до края на света и там ще питат - "E, няма ли още?" :D

За мнозина Бачковския манастир е само манастир, няколко сергии и кебапчийници. Но от паркинга на манастира започва чудесна панорамна екопътека из Родопите. Можете да се поразходите, да разгледате забележителностите и да хапнете на пикник. Продължителността на разходката е около час и нещо с умерена денивелация. Подходяща е за деца и семейства. Тръгва се от паркинга на манастира през широка порта, върху която стои надписа "Зелената пътека". Върви се по асфалт около 5 минути, след което пътя става горски. Минава се вдясно от една голяма чешма и малка поляна. Тук мога да кажа че в духа на Родопите, чешми има в изобилие по цялата пътека. Водата е хладна и чиста. С навлизането в гората започва да се усеща денивелацията. Минава се вдясно от костницата (някой ако има повече инфо за нея - моля да допълни). След още малко пак вдясно се виждат беседки, пейки... и един голям камък, който се оказва че е Еленината чешма, но поставена с гръб към пътеката. Следва водопада. От пътеката се вижда горната му част, където реката пада между камъните от височина 5-6 метра. Ако искате да направите страхотни снимки, съвсем лесно можете да слезете в основата му. Върнете се малко назад и ще намерите малка пътечка за там. След още десетина минути пътя почва да става леко каменист и се излиза на Дългата поляна. По нея са разхвърляни каменни блокове, а в сенките могат да се намерят дървени пейки и масички за пикник и отмора. Тук е идеалното място за вас, ако сте огладнели. В края на поляната има чешма, а в дясно от нея минава реката. Ако се загледате по табелките ще видите надписи "Кошчето за боклук е вашата раница!". И с право - района е доста замърсен от боклуците оставяни от "туристи". Импровизираните кошчета, направени от торбички или от срязани туби преливат, а някои поляни са целите покрити... Хапвайте и пийвайте тук, но оставяйте района в състоянието в каквото бихте желали да го намерите следващия път. Ако след поляната имате още сили, продължавате към края на пътеката. След 15 минути стигате до следващата постройка - аязмото. Изворът се предполага че притежава лековити свойства и около него е издигнат параклис. В двора му се виждат два огромни чинара на по над 300 години. Продължавате по пътеката и скоро стигате виждате малка постройка, кацнала в скалите над вас. Това е пещерата с иконата. Една от легендите разказва че преди години овчар е бягал от дъжда и се е скрил в малка пещера. В нея намерил икона. Иконата е скрита от монасите от Бачковския манастир точно преди последното разграбване на манастира от турците. Иконата е пренесена в манастира, но част от нея се е отпечатъла на камъка в пещерата. До пещерата се стига по много колоритно стълбище, прорязано в скалите. След като посетите пещерата, не бързайте да слизате обратно. Продължавате все напред и нагоре. Стълбите ще ви изведат на панорамна площадка, точно над мястото където бяхте преди малко. Храстите и дърветата тук са окичени с разноцветни парцалчета, чорапи и салфетки. Според поверието всеки може да закачи нещо тук и това ще му донесе здраве. Продължавате все напред и стигате до параклиса "Св. Архангел Михаил". Над входа му две табели анатемосват всеки, който драска по стенописите. За съжаление съвременния вандал-турист не се трогва от анатеми и вътре не е приятна гледка... Тук е края на пътеката. Ако искате, хващате обратния път, а ако сте тръгнали с по-сериозни намерения - сигурно вече сте забелязали маркирания маршрут към хижа "Марциганица". Вие си решавате.