Бел Камен - Велийца
От разклона на главния юндолски път до Бел Камен има чудесен асфалт, макар и изпълнен със завои. Няколко пъти карахме зад бетоновози, а един се качи дори чак до горе до самото село. Новото строителството се движи с пълна пара из тези махали. Паркирахме на последното свободно място на площада на селото, а зад нас изпърпориха няколко ендурота. Не вярвах в колко изпълнен с живот край на Родопите бяхме попаднали :) А шапката щеше тепърва да ми се скрива тези два дни.
Нагоре към Велийца има два маршрута, които могат да се комбинират в хубаво кръгче. Единият е синя маркировка за с. Орцево, която си оставихме за на връщане, а сега поехме по немаркирани отсечки към E8, който минаваше наблизо.
E8 е един от европейските международни пешеходни туристически маршрути - 4700 км от Корк - Ирландия до Истанбул. На територията на България преминава през Рила и целите Родопи от запад на изток. Щяхме да го ползваме само за кратко, но първо трябваше да стигнем до него :)
Постоянно чувам че Родопите били айляшка и равна планина. Никой от нас не мислеше така докато издрапвахме баир след баир от центъра на Бел Камен нагоре :) Асфалтът естествено свърши още долу, но се движехме по мрежа от коларски пътища, широки като малки магистрали. Че и натоварени! Между отдалечени чифлици сновяха моторчета и джипарки, а следите в почвата разказваха и за камиони и велосипеди.
Зад всеки стобор кипеше по някаква дейност. По къщите се приготвяха зимнини. По нивите се работеше. Овчари подкарваха стада на някъде. Средна възраст на населението - 120 години :)
Трудно беше да намеря ъгли и пози за снимане без хора в тях :) Пътят беше сравнително равен. Слънцето в но късният почти-октомврийски следобед не ни тормозеше, но все пак се радвахме на откъслечните сенки за почивка :)
45 минути след тръгването захапахме дългоочакваното Е8. Ако до сега се движехме по горски магистрали, това тук си беше направо писта за излитане :) Личаха си следите от стабилния трафик тук... Дълбоки коловози от камиони и ерозия от текли реки. Тук-таме се търкаляха бирени кенчета и опаковки от зрънчовци... Не беше много романтично :) Болнавата полу-изсъхнала гора не допринасяше много за атмосферата :)
Както се качвахме лека по-лека нагоре и внезапно започнахме да слизаме надолу. Това беше връх Велийца - 1712 м, без кота и без никаква табелка. Малко по-надолу видяхме само този кръст:
Скоро изоставихме Е8 и хванахме пътя за с. Орцево. Маркировката стана доста весела :)
След 10 минути излязохме на широка поляна, където се разделяха няколко големи пътя. В единия край на поляната имаше чешма с беседка, а наоколо се намираше и новият заслон Велийца. Заслонът е в строеж и още от сега изглежда много китно :)
В гугъл мапс могат да се видят снимки от процеса на строежа - интересни са :) Има една снимка как отбор самодиви кълцат дървени талпи... чудо и приказ :)
Новата тоалетна има и показател "заето/свободно" :)
Орцева чешма, за съжаление - суха:
Това беше нашата крайна точка за деня. Кацнахме точно на време за да хванем един залез, все едно нарисуван с пастелни боички :)
Малко ни притесняваше липсата на вода, но - нищо. Бирата щеше да компенсира за сега, а за утре... не бяхме толкова далече от селото. Запалихме си огънче, което да отблъсне надигащия се студ :)
Вечерта беше ясна, без грам облаче или луна. Липсваше ми това небе, което по никакъв начин не може да се види от града...
Пътят по който дойдохме продължи да бъде все толкова натоварен :) Няколко пъти минаваха пешеходци и джипове. Един тип ни скри шапката - мина с пистов мотор през гората :)
Нощта в дълбините на боровата гора беше топла и както ми се стори - къса :) Събудиха ме птички и пчелички, любопитни да проверят кой е този натрапник по техните места... Вдигнахме панаира и тръгнахме да слизаме към Бел Камен. Щяхме да затворим маршрута през синята пътека. Но първо трябваше да стигнем до нея. Хванахме един пряк път през чудна тясна пътечка между високите борове. Почти се спънахме в тази красавица :)
Излязохме на широкия път близко до това гробище.
От тук надолу се откри голяма панорама към откъснатите махали и Рила. Чувствахме се като застанали на ръба на Родопите.
Слизахме по гаден ронлив пясъчник и се радвахме че така избрахме посоката на маршрута. Ако се бяхме качили от тук, щяхме да съжаляваме. Вчера щяхме да имаме постоянно слънце в очите и да се борим с хлъзгав наклон нагоре.
В махалите наоколо животът продължаваше да ври и кипи. Тук-таме по чифлиците се виждаха паркирани нови коли - как бяха издрапали по километрите прашен пясък, само те си знаеха. Тук-таме се виждаха и такива експонати:
На по-малко моторче ни задминаха внуче и дядо, внимателно спускайки се надолу. По-късно същото внуче, оставило дядото, раздаваше бясна газ по нагорнището обратно :) Друга гледка - група тедки тръгнали на някъде, стопиращи джип с празно ремарке, за да се натоварят в ремаркето :)
Бая трафик си имаше в неделната сутрин в това съвсем не-откъснато от света местенце :)
С цялата тази цивилизация вървяха и нейните недостатъци - боклуците. Нямаше метър от този път без изхвърлени бирени кенчета, опаковки от закуски или цели торби битови отпадъци... Цели дерета бяха превърнати в бунища... Не вярвах че ще срещна такива гледки над 1500 метра височина, но...
Туристическите маркировки наоколо са добри. Цветни и закачливи табелки сочеха към всякакви селца, махалички и местности. Усещам че наоколо има група хора, на които много им се занимава :)
Така табелка по табелка и се озовахме обратно в Бел Камен. Заредихме вода от чешмата на центъра. Това всъщност беше единствената работеща чешма, която видяхме през изминатите 10 км. Пихме и кафенце в магазин, който се оказа кафе-железария-бензиностанция :) Натоварихме се на колата и приключихме тази част от неделната разходка :)Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008