Подводница-музей Слава

Рядко попадам на нещо наистина толкова уникално като музея на подводното плаване - последната българска подводница - Слава. Този пост няма да прилича на обичайните ми пътеписи по гори и паланки. Дълго обмислях как да го напиша, така че хем да е информативен, хем да дава лични впечатления, хем и да не се превърне в словоизляяние достойно за вечер на маса. Ще започна с малко предистория, ще продължа с данни за самата подводница и ще завърша с личните ми впечатления като от музеен експонат. Пътьом ще поствам снимки, за които за съжаление няма да мога да дам много обяснения. Повечето апарати в подводницата са извънземни и са надписани на руски, а за тези които екскурзоводите ни разказаха предназначението, човек по-добре сам да чуе беседата :)
За първи път подводна лодка е приета на въоръжение в българските ВМС през 1916 г. Но историята на подводното плаване при нас започва още по-отдавна. От 1907 г във флота служи първият морски офицер-подводничар - Рашко Серафимов. Той специализира във френския и руския флот и се записва в историята като първи провел безперископна атака по хидроакустичен пеленг. През 1916 г германският флот предава на българския подводницата UB-8, която е преименувана на "Подводник №18". След края на войната подводницата е унищожена, а според Ньойския договор България няма право на подводен флот. Това се променя след Втората световна война, когато от Съветския флот са получени три лодки по проект MX-V ("Малютка"). През 1958 флотът получава две по-модерни подводници по проект 613 (натовска класификация - Уиски). Съществено по-съвременни са следващите 4 получени подводници по проект 633 (Ромео). Периодът 1985 - 1990 г е апогеят на българското подводно плаване, когато едновременно са активни 4 от общо 10-те подводници, над които се е вял българският военоморски флаг. След 1990 г икономическо-политическите фактори оказват влияние и подводниците една по една биват изваждани от състава. Последната изведена от въоръжение подводница е Слава, а годината е 2011 г. Слава е дизелово-електрическа подводница изработена по съветския проект 633, или по натовската класификация - Ромео. Произведена е 1959 г, а в българските ВМС влиза на въоръжение през 1985 г. По това време българският флот е 10-я в света притежаващ подводни лодки. През 90-те години не се използва активно поради привършване ресурса на батериите. Батериите са сменени 1998 г. До 2011-та участва в различни учения (някои от които международни) и патрули по охрана на Черноморския бряг. През 2011-та официално е снета от въоръжение и е дарена на община Варна. Поради липса на средства бъдещето на Слава не е светло - очаква я рязане за скрап. Но местни бизнесмени от фондация "Белославско стъкло" я купуват с намерението да я превърнат в музей. С дарения и доброволен труд от бивши подводничари, 8 месеца по-късно музеят на подводното плаване е обезопасен и достъпен за посещения. Най-дългогодишен командир на Слава е кап. I ранг Камен Кукуров. Проект 633 се произвежда между 1957 и 1961 г. В този период са произведени 133 лодки, от които към текущата дата 75 броя са снети от въоръжение. Северна Корея продължава да държи на активна служба 20 броя, а Египет - 4. Китай са използвали 83 лодки по времето на Студената война, от които поне 13 са запазени като тренировъчни площадки. Технически данни: * дължина - 76.7 м, * ширина 6.7 м, * газене - 5.2 м, * задвижване - два дизелови двигателя, всеки с мощност 2000 к. с. и два електродвигателя, всеки с мощност 1350 к. с, * витла - 2, * скорост - надводна 15.3 възела, подводна - 13.2 възела, * далечина на плаване - в надводно положение - 14 590 морски мили, в подводно положение - 350 морски мили * количество на горивото - 240 т дизел * дълбочина на потапяне - работно 270 м, максимално - 300 м, * екипаж - 52-65 души, от които 9 офицери * автономност - 60 дни в открито море, 600 часа в подводно положение * въоръжение - 8х533 мм торпедни апарата - 6 предни и 2 задни * боекомплект - 14 торпеда или 28 морски мини Последният кей на Слава се намира до музея на белославското стъкло. Добра отправна точка е южния терминал на белославския ферибот. Там се намират няколко паркинга, където може да се остави колата. Работното време на двата музея е от понеделник до събота от 10:00 до 15:00. Влизането е на ограничени по численост групи през половин час - и на двете места мястото е кът. Билетът за музеят на стъклото струва 8 лв, а за подводницата - 12 лв. За музеят на стъклото няма какво да говоря. Кратка беседа, последвана от демонстрация с ръчна изработка на декоративни фигурки. Не е това за което отидохме там. Предполагам повечето от другите посетители тук бяха на същото мнение и просто чакаха час за подводницата :) Подводницата е разделена чрез херметични прегради на 5 отсека. Два от тях - преден торпеден отсек и заден двигателен отсек, са все още недостъпни за туристите. Но и двата са отворени и интериорът се вижда. Планът е организаторите да продължат да  работят по тях и може би догодина да се отворят за посещение. Това оставя в момента три отсека на туристите. Рубката също е недостъпна. Как ви звучат три от пет отсека в и без това тясната вътрешност на подводницата? Тясно? :) Айде сега представете си го натъпкано с 20-30 блеещи туристи, които се опитват да пипнат и да се снимат с всичко. Кой се опитва да се завърти с раница, кой му станало тясно и се опитва да излезе през входа (движението е еднопосочно - влиза се по тясна стълба отпред и се излиза по тясна стълба отзад), деца пищят, бегемами раздават шамари, татковци се опитват да слушат беседата, която в този момент се води два отсека напред, понеже са изостанали назад... Бе, тясно е! :) Но музеят е отворен буквално от няколко дни. Организаторите изглеждат свестни хора и предполагам че в бъдеще ще измислят някаква по-стегната организация. Може би външна експозиция, която малко да разреди човекопотока. Може би по-голяма част от беседата да бъде изнесена навън, където се чува по-добре. Чух мнение че мястото на подводницата не е на кея в Белослав а на морска гара Варна, където да се посещава от 10 пъти повече хора. Не виждам как 10 пъти повече хора ще се натъпчат в това пространство. Добре е че маршрутът е еднопосочен - така на теория може да се създаде непрекъснат поток - едните влизат отзад, после излизат отпред и правят място за следващите. Но на практика имаше хора, които не го бяха схванали и се опитваха да се движат наобратно. А едно качване или слизане по тесните стълби затапва. От позицията си на диванен разбирач се чудя дали няма да е по-удачно да се влиза и излиза през врата изрязана в корпуса, която е на едно ниво с палубата? Би се улеснил достъпът, който в момента е невъзможен за хора с увреждания, и най-важното - ще даде възможност за лесно евакуиране в случай на авария. Не видях авариен изход. Беседата е на топ ниво. Екскурзоводите са ветерани-подводничари служили на същата лодка. Или поне на нас се падна такъв :) Много съжалявам, че не успях да науча името му. За човека подводницата не беше просто една машина, а дом, който е възстановил след земетресение, пожар и събаряне :) Дом, с който се гордее и желае да ви покаже :) Имаше и технически подробности, и моряшки истории, и лични размисли. В нета се намират видеа и снимки от минали епохи на подводницата. Вижда се разликата от последното плаване през 2011 г. до 2019 г, когато е изтеглена на буксир от ВМБ Варна до Белослав. В период от 9 месеца повечето от външният корпус е възстановен и укрепен, извършени са премахване на мухъла, влагата и ръждата от вътрешните части. Положено е огромно количество труд за да можем да се докоснем като туристи до единствената по рода си такава запазена частица от миналото ни. Сваленият на 1 ноември 2011 г. флаг на Слава днес може да се види във Военоморския музей във Варна. Видео материали: https://www.youtube.com/watch?v=s1ytoWMqIT8 Последната БЪЛГАРСКА ПОДВОДНИЦА"СЛАВА" https://www.youtube.com/watch?v=yCNNBQ_0d7Q Последното плаване на подводница "Слава" https://www.youtube.com/watch?v=47Z8f4DDvzE Подводница Слава последно плаване музей заснемане с дрон https://www.youtube.com/watch?v=GETPdElIrBA Спасяването на Слава 2007 https://www.youtube.com/watch?v=jY_lZftHCCk В нова роля подводница „Слава“ стана музей