Сагунто - история и съвремие
Продължаваме с разходката из по-слабо посещаваните туристически находки в Испания! Днес ще отидем до Сагунт - малко градче с голяма крепост. В града има съвременна крайбрежна зона за плажуване, но точно в края на ноември повече си падахме по културните атракции :)
Разходката ни отново започна на красивата гара на Валенсия. Този път си бяхме научили урока от пътуването до Шатива и знаехме точно къде и как да си купим билет за влака :) Използвхаме същите регионални влакчета, но в противоположна посока - на север. Направлението беше Кастелон - град с размерите на Стара Загора. Но Сагунт беше една от малките гари по пътя и пътуването този път беше по-кратко - стигнахме за около половин час.
Сагунт се състои от няколко разпръснати градски части с общо население около 65 000 - колкото Враца. Но повечето от тези хора живееха по крайбрежието - около пристанището, плажовете и индустриите. Ние се намирахме в историческия град от едно време, който сякаш седеше отделен на една страна и неговото времето течеше самостоятелно.
Уличките бяха тесни - почти всичките - еднопосочни. Тротоарите - още по-тесни :) Двама души се разминаваха когато единият слезе по пътното платно. Но в този безбожно ранен час (10 сутринта) нямаше голям наплив от пешеходци, нито от коли.
Градчето имаше историческо ядро, около което се развиваше по-съвременен пояс. Движехме се към центъра и около нас изникваха кафета, капанчета и странния тип заведение - "сервесерия" (бирария? снек-бар?)
На площада заварихме странно оживление. Беше пазарен ден Използвахме момента да се насладим на културното преживяване наречено "испански пазар". Изненада - все едно си бяхме вкъщи :) На улицата бяха изнесени сергии, стоки бяха пльокнати върху летящи килимчета по асфалта или директно върху капака на колата :) А какво се продаваше? Кюлоти, анцунзи с три лентички, очила с всякакъв диоптър, чехли по 5 евро... Все едно си бяхме вкъщи :)
В страни от гъмжилото в парка се събираше група деца от училище, с които щяхме да се сблъскаме няколко пъти днес. Вече ставаше тенденция - испанците не оставяха почивен ден на децата си :) Където и да отидехме, училищни групи налазваха музеи, археологически паметници и културни центрове.
Детската група изглежда се качваше нагоре по нашия маршрут - към замъка. За това ги финтирахме с една уличка в страни и се пъхнахме в историческия музей на Сагунт. Сбирката беше скромна и находките бяха много сходни с тези, които сме виждали по нашите земи. Музеят се помещаваше на двата етажа в старинна къща. Тя сама по себе си също имаше някаква история, но поради острата липса на английски надписи - не разбрахме точно каква. Входът в музея беше безплатен - това щеше да се превърне в шаблон, на който щяхме да се натъкнем неведнъж в следващите дни.
Продължихме нагоре по кривите улички на еврейския квартал. През средновековието евреи не са били допускани в центъра на Валенсия и тук в покрайнините се е осъществявал контакта между хора от различни религии.
Набирахме височина към замъка. Планината се виждаше още от приближаването ни с влака, но въобще не изглеждаше толкова плашещо като надвисналия замък на Шатива.
Погледи назад започваха да разкриват мозайки от покривите на Сагунт. В градчето има няколко готически църкви, споменаващи се по туристическите справочници. Пробвахме да влезем в няколко, но всички бяха заключени.
Каменно-бетонната джунгла приключи и вече се движехме из приятна горичка от палми и странни иглолистни. Тук-таме срещахме горски обитатели :)
Минахме покрай римския театър на Сагунт. Изглеждаше модерно реставриран, имаше си малък паркинг и няма да се учудя ако наистина се ползва за изнасяне на постановки и представления.
Останки от еврейския некропол под стените на замъка. На доста места се виждаха и издълбани гробни ниши в твърдата скала под стените. Всички ниши бяха затворени със стабилни железни врати, сякаш съвременните хора се страхуват някой да не се върне от тях :)
Входът в замъка е безплатен. Но тук силно се усещаше максимата "За без пари - толкова". Докато отвън тук-таме се срещаха интересни информационни табели (дори имаха английски!), всичко това приключи когато минахме зад крепостните стени. Точно до входа имаше малка музейна сбирка с няколко пана на испански разказващи историята на местността. Но тръгне ли човек по огромната площ на руините, всичката информация секваше.
Крепостните стени ограждаха площ дълга 800 метра, но сравнително тясна. Мястото е било населено още от желязната епоха. На лице са няколко градежни периода. Най-старият - античния - е свързан с картагенския генреал Ханибал, с втората Пуническа война и римляните. Но тези останки са в голяма част под земята и от тях могат да се видят главно археологически разкопки.
Стените които ограждат целия хълм са с ислямски произход от XI в - по-новия градежен период. Замъкът беше разделен на няколко площада.
Нагорното катерене не спираше, но това ни даваше нови гледни точки с все по-хубави панорами. Вече се отваряше поглед към старата източна част, а отзад се виждаха новата част на Сагунт, пристанището и тясната ивица на Средиземно море по хоризонта.
Изправяхме се върху историческото градче под нас. В далечината назад се забелязваха огромни пусти площи разградени с улици и осветление. Вероятно там скоро щяха да изникнат нови квартали.
Кулата на Херкулес - една от няколкото кули построени през XVIII в. около войните с Франция. Или може и да не беше кулата на Херкулес - кой ти казва.
Най-източната част от замъка. Площадите хубаво се различаваха и се виждаха част от зданията, които са ги обграждали.
В далечината от хоризонта бяха изрязани красивите червени зъбери на планина Никойензнайкоя.
Старото пред новото - каменна мозайка градена няколко столетия.
Можеше да се влезе в няколко полу-вкопани в земята сгради. Виждаха се останки от оригиналната синя замазка. От вратите тук-таме бяха останали ковани железни скоби и панти. Интересни вентилационни отвори в тавана проветряваха помещенията. Отново нямах никаква идея какво е ставало тук...
Портата към източната част, където се намираха по-старите римски останки.
Това което приличаше на римски храм всъщност беше съвременен музей на военното дело. За съжаление - не работещ. Зад него бяха разкопките на римския форум. А още по назад се виждаха арабската стена и...
.. портата на Алменара.
Дървената порта беше доста запазена. Крепостта се е използвала до XIV в и е видяла военни действия през войната за Испанското наследство и Полуостровната война.
Поглед към западните части, където бяхме преди малко.
Още землянки и вкопани сгради. Тук някъде е била и губернаторската резиденция.
В тази част постройките бяха в етап на "прясна развала". Тъжно е че бяха оставени на съдбата - сега беше моментът да бъдат укрепени и консервирани във вид близък до оригинала.
Порадвахме се на гледките от източната крепост и тръгнахме да слизаме.
Изпратиха ни стените над еврейския некропол. Интересен замък имаха в Сагунт - видяхме доста запазени части от всички епохи. Дължината от 800 метра също беше внушителна и човек имаше къде да си направи хубава разходка. Градчето под замъка беше чаровно и е хубаво място, на което човек може да отдели цял ден.
До нови срещи!