Маточина - крепост Букелон
Днес ще ви разходя до една от най-запазените крепости по нашите земи. Букелон e не просто като излязла от декор на филм - там човек има чувството че дупка във времето го е върнала в 13-ти век. Покрай вас ще пищят стрели, ще звънят мечове, ще се лее кръв и вино.
Когато човек си планира пътя до село Маточина, попада в един голям капан. По картата то изглежда лесно достъпно. Но тръгнете ли натам, дръжте се здраво. Чака ви 70 км разбита настилка - нон-стоп промушване между дупки и островчета от ръбат асфалт. Иска ми се да използвам думата "слалом", но в това начинание няма нищо скоростно. Максимално разрешената скорост по този път е 50 км/ч (дори се иска и винетка!), но на практика рядко може да се кара с повече от 5 км/ч. Във времево изражение това е към 3-4 часа разбит асфалт, разбито окачване и разбити нерви.
В по-хубавите си участъци, когато човек може да се отпусне, да слезе и да поснима, шосето изглежда така:
Маршрутът се виеше по границата с Турция. Повече от веднъж минахме през старата гранична ограда, а в далечината се виждаше новата лъскава граница. Мислете внимателно преди да закъсате тук - телефоните се закачат единствено на турски роуминг, който струва 100 лв на минута разговор и по един бъбрек на мегабайт мобилни данни. Но в случай на нужда помощ би дошла още преди да си помислите - джипките на гранична полиция се движат по-редовно от градския транспорт в Пловдив. Задминаха ни поне десет.
Пътят минаваше през няколко села, които имаха едно и също излъчване. Във всяко имаше по десетина полу-разрушени къщи, по една голяма ферма с модерни трактори и по една гигантска кравеферма превзела някой съседен хълм. Кравешкото население тук превъзхождаше човешкото в численост поне хиляда към едно.
Карахме бавно, а пътят не свършваше и не свършваше. От Свиленград до Маточина са 35 км, които ни отнеха 95 минути. Поглеждам километража - преди 1 час уж сме преполовили разстоянието. Поглеждам километража - вече трябваше да пристигаме. Поглеждам часовника - сутринта бяхме тръгнали от Пловдив, а обяд вече преваляше. Безкрайните хълмове на Сакар планина се нижеха един след друг, когато внезапно видяхме нещо огромно стърчащо напред.
Бяхме пристигнали!
С кола може да се стигне почти в подножието на крепостта, но ние паркирахме на "центъра". Наоколо имаше още няколко интересни места, до които по-бързо щяхме да стигнем пеша. За тях ще стане дума по-късно.
Посрещна ни рухналия таван на кметството. До него имаше няколко избелели от слънцето туристически информационни табели за природата на Сакар.
В контраст с кметството до него se namira[e измазаната сграда на туристическият информационен център, който надали някога беше функционирал. Интересна сграда - интернет казва че в предишния си живот тя е била митница.
Пътят напред беше ясен - трябваше просто да следим посоката, която се качва полека към крепостния хълм.
Селището тук е възникнало още в епохата на късната античност, когато е било укрепено с крепостна стена. Това не е помогнало срещу нападенията от готски и варварски племена, които са унищожили селото. В края на V в. е била вдигната нова крепост със самостоятелно укрепена централна сграда - донжон.
Бях идвал тук през 2016 г и новото, което видях бяха пресни следи от разкопки.
Интериорът на крепостта е един от най-запазените, които могат да се видят у нас.
Личаха си подовете на първи и втори етаж, на гредоредните дървени скари между тях.
Виждаха се вратните сводове, тесни коридори, стаички... Този тип крепости в мирно време са били използвани и като затвори :)
Тесните прозорчета са били идеални бойници. Формата им на разширяващ се навътре трапец е позволявала на защитника зад стената да стреля във ветрило от посоки навън.
Букелон е било епископско селище. При разкопки е намерен некропол и печати на частни лица. Но едно по-известно събитие свързано с това място е битката през 1205 г., когато тук българската войска на цар Калоян разбива император Балдуин и го пленява, а по-късно отвежда в известната Балдуинска кула в Търновската крепост.
Новите разкопки показват интересни неща. Вероятно това са части от крепостна стена, датирана към V в. пр. Хр.
Отвън крепостта изглежда като кубче от камъни, укрепено като костенурка. Виждате ли тесните процепи на стрелковите позиции?
Запазената височина на стените е внушителна. Човек изглежда миниатюрен на фона на древната зидария.
На следващия хълм отзад се виждаше новата - съвременна гранична кула. Старата ми изглеждаше малко по-внушителна :)
От това баирче се откриваше панорама към самото село Маточина. От повечето къщи за съжаление вече са останали само зидове, които един ден ще отворят работа на бъдещите археолози...
Хванахме посоката на обратно - чакаше ни целия този път - същите 35 км разбит асфалт... Но не - всъщност преди това имахме още няколко интересни отбивки! За които ще ви разкажа следващия път! :)
Крепост Букелон е една от малкото, които рядко ще видите по социалните медии. Инстаграм-туризмът тук никога няма да пробие с това шосе :)