Връх Мусала - първенецът на България, та и на целия Балкански полуостров, таванът на света, покрива на вселената и последния етаж в блока на цивилизацията. Това избрахме за дестинация този уикенд. Планът беше оформен със Сашо и Цвета, а по-късно щяха да се присъединят Димо и Гошо от София.
Петък вечерта след работа багажа беше стегнат и чаках Сашови да се появят. Тях пък ги бил подгонил як шибанит с колата, та кацнаха в Пловдив чак към 9 и нещо. От тук продължихме с моята кола и скоро бяхме на Костенец, където щяхме да спим тази нощ. Ресторантът на хотел "Езерото" точно затваряше, но успяхме да си откраднем по една бира. Имаше лека обърквация с резервацията, но дежурния на рецепцията оправи нещата и към 11 часа бяхме по леглата. Хотелската част нещо са я запуснали - напукана мазилка, извадени контакти, жици, стърчащи от тавана... Но пък ресторантът им предлага чудесни ястия и до сега колкото пъти сме спрели там за обяд, никога не сме били разочаровани. На сутринта мръднахме до водопада. Видяхме че са наляти някакви пари в местността - изградени са парапети, беседки, градинки... Да привличат хора за кебапчийниците отпред :) Газ към Самоков. Там правят голям ремонт по центъра и малко се затруднихме да стигнем до автогарата. Виждаш я - ама отвъд 50 метра непристъпен заграден ремонт на площада. За сметка на това точно до автогарата ядохме супер яки закуски, Сашо омете цели две кремвиршки :) Газ към Боровец. Оставихме колата на паркинга на хотела, където щяхме да спим тази вечер. На 200 метра от него се намираше долната лифтова станция, където чакахме на две опашки и се натоварихме и на лифта. Ако някой има нужда от тоалетна, препоръчвам там долу да отиде, понеже следващия половин час няма как... а пикочния мехур може да се окаже под напрежение от спиращите дъха отвеси под кабинката :) На връх Ястребец са кацнали една шепа кръчми и кафета. Тук някъде трябваше да бъде и хижа Ястребец, но не можах да я видя. От там напред се разкрива гледка към хижа Мусала, заслон Леденото езеро и самия връх Мусала. Пътят е ясен! Просто следвай безкрайната върволица от хилядите хора. Великото преселение на народите. От тук, чак до върха постоянно настъпваш чужди крака. През деня да сме се разминали с поне десет хиляди души... В началото се върви по широк черен път, който е относително равен. Наклонът напред е леко надолу. В ляво се вижда долината по северния склон на Мусала. В дясно над нас има един ръб, който е горната част на ски пистите. Пътят е пронизан напречно от 3-4 писти с прилежащите им влекове. Сега като се замисля, може би щеше да е по-интересно да се движим горе по ръба - GPS-а даваше пътека от там - през върховете Алеко и Безименен. Но пустия му стаден инстинкт за добро или за зло ни пусна по масовата пътека долу... Задминахме няколко сухи гьола. По едно време стигнахме до официозната пътека на природен парк Рила. Точно 1 час след лифта излязохме на хижа Мусала. Тук се вихри сериозен строеж. От ляво е малката стара хижа, а от дясно - нещо голямо и бяло, което някой ден ще стане новата хижа. Освен това в близката околност се виждаха още няколко постройки в различен стадий на недовършеност. Разтоварихме се и направихме една почивка. Точно под сградите се беше пльоснало седмото - най-долно от Мусаленските езера. Дълбоко е около метър и половина и въпреки забраните, всеки цопа в него :) Потърсих чешма да си налея вода. Навън не се виждаше такава. Питах вътре един чичка на лафката - "ей там, в ляво"... Намерих чешмата, ама греда - няма го кранчето! Къде е кранчето, ве? "Де да знам". Кой знае, ве? "Де да знам"... Греда! Другия път на хижа Мусала ще си ходим с клещите! От хижата нататък има две пътеки. Едната започва в дясно покрай езерото и се движи стръмно нагоре покрай склона. Другата, по която хванахме, тръгва покрай левия бряг на езерото. Пресича малко отточно поточе и минава между две други езера. По-голямото е Каракашевото езеро и е дълбоко 6.6 метра. От там пътеката хваща не много остро нагоре през камъни и морени. Съвсем скоро стигнахме до една благодатна чешма. Тя представляваше каптаж с тръба. Дебитът беше страхотен и пълнеше малко шише за половин секунда :) Взимахме височина и по време на почивките съзряхме назад язовир Искър. От това разстояние изглеждаше малък и скромен. С един последен напън излязохме на Алековото езеро (14 метра дълбочина), което се намира в подножието на връх Алеко. Тук нашата пътека се съединява с другата пътека, идваща от хижа Мусала. Пътят естествено е един - напред и нагоре! :) Растителността рядко оредяваше. Вече нямаше и клек, а дори и рехавите тревички бяха започнали да се отказват. Изкачването беше сравнително полегато и се редуваше с дълги равни участъци. След поредната серпентина, пред нас грейна като скъпоценен камък заслон Леденото езеро. До сега ни печеше слабо слънце, но за да ни стане по-интересно над нас се заформиха едни фотогенични облачета... На заслона мерака в групата рязко падна, и за малко да изгубим хора :) Но с всеобщо окуражаване всички продължихме напред. Срещу заслона се намира Леденото езеро - най-високото от Мусаленските езера и може би най-високото и на Балканския полуостров. То е и най-дълбокото - 16 метра. От там започваше финалния напън нагоре. Върволицата от човеци беше разделена на две. Лятната пътека подсичаше като змия склона и постепенно се набираше нагоре. Зимната колова маркировка цепеше право нагоре по каменистото ребро, като за улеснение по коловете беше прокарано и стоманено въже. Имаше някои екземпляри на които им беше скучно по нормалната пътека и минаваха от там :) Взимахме стабилно височина и гледките ставаха все по-страхотни с всяка измината крачка. Имаше етапи на които с един поглед се обхващаха 5 езера, 3 хижи и заслон :) 7-те рилски езера ряпа да ядат! :) Преминавайки през реброто със зимната пътека се откриваше гледка и към западна Рила - като гребен се бяха наредили върхове, които не познавах. Неусетно зад последния завой се оказа че сме на върха :) Той представлява неголямо плато с няколко постройки - метерологична станция, екологична обсерватория на БАН, частен лифт за нуждите на персонала, няколко антени и т.н. Вода пак нямаше. "Най-близо - долу на заслона" рече чичката на лафката. Заслонът пък изглеждаше толкова далече - все едно се намира на долната земя. На север долу където се събираха планинските склонове се виждаше част от язовир Бели Искър. Пак на север се виждаха и Маричните езера, които даваха началото на река Марица. С това ще запомня тази разходка - че на където и да се обърнеш, изскачаха изневиделица езера :) Помотахме се малко на върха и за съжаление трябваше да се връщаме. Времето беше доста напреднало, а лифта работеше до 18 часа. Той се виждаше ей там в далечината, все едно не ни чакаха 3 часа път до него :) На слизане рекохме да пробваме зимната пътека с въжето, ама... още на първия сегмент щях да се насера и си рекох че това не е за мен :) За двайсет минути бяхме на Леденото езеро, от където заредихме малко вода и си налегнахме парцалите надолу. Часовникът тиктакаше и трябваше да побързаме. Поради това снимки липсват, а точно сега беше моментът за тях! Светлината беше тръгнала да се златосва. Хората се бяха изнизали. Само тук-таме се виждаха откъснати групички и бяхме на прага на часа в който планината можеше да стане само наша... Претупахме слизането, като почти го обърнахме в бягане :) Но си струваше - хванахме опашката на лифта 5 минути преди края на работното време. От там нататък последва слизане в Боровец, ядене и пиене. Интересна разходка се получи. Мусаленския циркус е осеян с езера. Зад всеки ъгъл дебене гьол. Видяхме малко снежец. Теренът е приятен, без изкачвания-душегубки. Сянка няма, но защо са ни дървета да ни скриват гледките? :)