В края на интересен опознавателен ден из община Септември се отправихме към финалната точка - поляните над Якоруда на границата между Западни Родопи и Рила. Отправната ни точка беше село Бел Камен, а крайната - заслон Велийца няколко километра по-нагоре. Пътят беше сравнително кратък и лесен и можехме да си позволим да го оставим за края на деня.
От разклона на главния юндолски път до Бел Камен има чудесен асфалт, макар и изпълнен със завои. Няколко пъти карахме зад бетоновози, а един се качи дори чак до горе до самото село. Новото строителството се движи с пълна пара из тези махали. Паркирахме на последното свободно място на площада на селото, а зад нас изпърпориха няколко ендурота. Не вярвах в колко изпълнен с живот край на Родопите бяхме попаднали :) А шапката щеше тепърва да ми се скрива тези два дни.

Интересни са римските пътища... Много от тях все още съществуват - под асфалта на съвременни магистрали и планински проходи, или под формата на зарити калдаръми под ниви и села.
Един от най-важните пътища за Балканския полуостров е бил Via Diagonalis (още известен като Via Militaris) - Цариградският път. Свързвал е Константинопол с централна Европа. На територията на България големите градове през които е минавал са Сердика (днешна София), Филипопол (днешен Пловдив) и Бурдипта (днешен Свиленград). Но римските пътища са нещо повече от просто калдаръм. Край тях е имало инфраструктура съобразена с характера на пътешествието през онова време. Натоварена волска каруца е можела да измине около 30 км на ден. Стратегически на интервали през 25-30 км са били разположени крайпътни спирки за почивка, наречени mansio. Тези спирки са представлявали цели комплекси от конюшни, ханове, занаятчии, пазарища и укрепления. Много от тези mansio с течение на вековете са прерастнали в по-големи селища и градове. Друг вид крайпътни станции са били т. нар. mutatio - или буквално преведено - "разменки" - конюшня, където пътникът е можел да смени коня си със свеж, да хапне и да получи съвсем основни услуги като ветеринар и майстор да поправи поражения по каруците. Една такава станция от вид mutatio може да бъде видяна до село Ветрен, област Септември :)

Стара Загора не е от най-планинските градове :) Въпреки това в околностите му могат да се намерят няколко маршрута подходящи за любителите на вертикалните пространства и природата :)

Ще ви разкажа за едно от най-чудните места в Родопите. Място, не свързано с покоряване на върхове, а напротив - място, където човек първо трябва да покори себе си, за да го достигне :) Също така и място, което не е за всеки - виждал съм здрави и прави мъже да се отказват на броени метри... Караджов камък :)

С колегите организирахме лека разходка-еднодневка и активирахме един план, който замисляхме отдавна - до връх Амбарица и обратно :) Е, все пак август си е отпускарско и не можахме да съберем масовката от двукраки и четирикраки зверове от еднодневката до Райското пръскало :)