Рядко попадам на нещо наистина толкова уникално като музея на подводното плаване - последната българска подводница - Слава. Този пост няма да прилича на обичайните ми пътеписи по гори и паланки. Дълго обмислях как да го напиша, така че хем да е информативен, хем да дава лични впечатления, хем и да не се превърне в словоизляяние достойно за вечер на маса. Ще започна с малко предистория, ще продължа с данни за самата подводница и ще завърша с личните ми впечатления като от музеен експонат. Пътьом ще поствам снимки, за които за съжаление няма да мога да дам много обяснения. Повечето апарати в подводницата са извънземни и са надписани на руски, а за тези които екскурзоводите ни разказаха предназначението, човек по-добре сам да чуе беседата :)

Дестинацията за този уикенд щеше да е хижа Чакър войвода в Рила. Колебаехме се дали да тръгнем от Боровец нагоре пеша, или да хванем лифта, а пък като бонус след хижата да идем и до Саръгьолските езера малко по-нататък. Вторият вариант беше същите километри и денивелация, така че рекохме си - защо да не разширим разходката? :)

Има ли вода в Безводно и заслужава ли си името? Това щяхме да проверим този уикенд с една разходка до най-високия връх в източната част на Западните Родопи - връх Чиляка (1459м).

Дяволската пътека може да се обиколи по няколко различни маршрута. Има "малък кръг", има "голям кръг", а освен това може да се направи и само единичен тигел. Изходните точки са две - паркинг до Катранджийницата до село Борино (най-западната точка) и асфалтът през Буйновското ждрело (най-източната точка).
Тигел от Буйновското ждрело вече бяхме правили преди, така че този път решихме да опитаме нещо ново - малкият кръг с нощувка горе на някоя от многобройните беседки-заслони по маршрута.

Модерно е всеки бизнес да си има природна атракция. Дали скала с яка гледка, дали беседки край реката, дали легенда или екопътека. От няколко месеца насам ме заливат рекламите на екопътека Чилингира, та рекох да видя за какво става въпрос :)