Отдавна се канехме за повторно посещение на Мазалат, този път по възможност без кофа домати на гърба и без губене на спални чували :)

Остров Капри - върха на каприза, мястото, където всяка снимка се превръща в картичка... Мислех да оставя снимките да говорят и да не ви занимавам с душевните си словоизляяния :) Но няма да ви се размине :)

13 преджапвания на Мъглижката река, подскачане по камъни, речен пясък между пръстите на краката и студена вода над коленете :) Бях чувал че тези неща ни очакват по пътеката за водопада Големия скок над Мъглиж. Още легенди се носеха за нрава на реката - пълноводие, което се мени от ден на ден. Днес това което е "леко прецапване", утре можеше да е "вода до гърдите" :)

Понякога нещата не се случват както сме ги замислили :)
От няколко седмици насам с Краси бяхме подготвили тридневна разходка по Пирин. Миналата година много ни хареса и тази година организирахме подобен маршрут. Вече бяхме толкова уверени в приятното изкарване, че дори викнахме още хора. Нямахме ни най-малка идея как щяхме да се провалим :)

До сега поне 10 пъти съм се заричал че повече няма да стъпя на Рай :) Не знам защо всеки "последен" път се оказва предпоследен :) Има нещо там - дали природата, дали рестартът който се случва със съзнанието, дали самопречукването с целия път и сладката болка след завръщането, дали оправданието да се изпият 10 бири за да се наваксат изгубените калории...