Зарит под едва няколко сантиметра пръст и почва съвсем близо до Велико Търново лежи древният град Никополис ад Иструм. Макар да се намира в централната равна част на Дунавската равнина, до него не се стига лесно. Асфалтът по отбивката е почти унищожен - купчина брони на коли стоят като предупреждение към нищо неподозиращия турист :) По-добре да се заобиколи през село Никюп. Пътят от там не е кой знае колко по-добър, но поне кратерите са по-плитки от колата ви.

За Христовския водопад има два пътя. Ако идвате от Елена и влизате в махала Руховци, веднага можете да свиете в дясно по табелата за няколко къщи за гости. Там карате до където можете, след което има маркирана пешеходна пътека (ще сложа GPS координати на края на този пост). Пътеката е много кратка и излиза върху една отвесна скала на 50 метра над водопада. Реката е издълбала каньон с на места внушителни остри ръбове.

Рядко си позволявам да имам големи очаквания към туристическите обекти в България. Крепостта Хоталич до Севлиево беше един от тези случаи. От снимки и реклама очаквах да е нещо голямо и величествено, нещо което на 100% си струва да се посети и би те заредило с положителни емоции за дни наред. Действителността беше разочароваща.

Места много, а време - малко. Все го даваме в галоп и понякога малко претупваме някои неща. Изпълняваме 10-дневната диета за 5 дни, плана за петилетката - за година и обикаляме за два дни планина, която иска да ѝ се посвети поне седмица :)
Така с Краси се втурнахме към водопадите на Беласица. Стартирахме рано сутринта в 5 часа с газ към македонската граница. Македонските митничари ни посрещнаха с рязкото "ЩО СТЕ ВИЕ БЕ?" Не знам как се отговаря на такъв въпрос, но Краси успя да ги убеди че сме водопад-будали :) Онзи махна снизходително и така бяхме допуснати в република Северна Македония :)

Град Твърдица е като музей на соц-архитектурата - главна улица с модерни магазинчета, офиси и кафенета, помещаващи се в 50-годишни сгради с големите надписи "Р Е С Т О Р А Н Т", кафевите железни дограми и типичните за едно време орнаменти. Самият град заслужава едно отделено само за него време, но това - друг път :) Целта ни за днес беше крепост "Градище", намираща се по стръмния южен склон на Стара Планина над града.