Понякога в процеса на планиране на многодневната екскурзия хвърляме някое случайно място-плънка на картата, а то се окаже абсолютен хит. Така стана с Харман кая - не го бях чувал до предната вечер, когато преглеждахме мързеливо финалния вариянт на логистиката, натъмънявахме километрите и някак си това място се появи на картата. А то какво излезе - скални олтари, праисторически обсерватории, култови комплекси, леле мале...

В околностите на Момчилград има множество първостепенни туристически атракции. Пътеуказателните стълбове се превиват под тежеста на кафевите табелки - Татул, Харман кая, Вкаменената гора, Студен кладенец, и т.н. Но освен тях има и куриозни местенца, които се крият на броени метри от пътя без ни табелка, ни знак.

Вкаменената гора беше една от първоначалните причини да почна да си водя карта на интересните места. Този списък с места, които искам да посетя съм го започнал преди 10 години, но така и не идваше ред на гората. Местоположението не е далече - на около 150 км от Пловдив край Момчилград. Но наоколо се намираха толкова много интересни места, че районът искаше поне няколко дни пълноценно обикаляне.

На връщане от София решихме да направим малка отбивка до едно място, записано в историята на Първата българска държава. На няколко минути път от магистрала Тракия се намира крепост Стенос - Траянови врата. Малко известно днес място, покрай което ежедневно минават хиляди хора.

Много неща бяхме набелязали в околностите на Хасковските минерални бани. Но прогнозите за времето ни излъгаха - ураганен вятър и сняг вместо сухо и спокойно време :) Допълнително обстановката беше усложнена от една разпорена обувка. Внимателно обмислихме комплекта от възможности пред нас, но решихме да се придържаме към основния план. Този ден го бяхме отделили за Орловите скали. Тръгнахме се от село Сърница.