Дестинацията за този уикенд щеше да е хижа Чакър войвода в Рила. Колебаехме се дали да тръгнем от Боровец нагоре пеша, или да хванем лифта, а пък като бонус след хижата да идем и до Саръгьолските езера малко по-нататък. Вторият вариант беше същите километри и денивелация, така че рекохме си - защо да не разширим разходката? :)

Дяволската пътека може да се обиколи по няколко различни маршрута. Има "малък кръг", има "голям кръг", а освен това може да се направи и само единичен тигел. Изходните точки са две - паркинг до Катранджийницата до село Борино (най-западната точка) и асфалтът през Буйновското ждрело (най-източната точка).
Тигел от Буйновското ждрело вече бяхме правили преди, така че този път решихме да опитаме нещо ново - малкият кръг с нощувка горе на някоя от многобройните беседки-заслони по маршрута.

Тази събота щяхме да се разходим до един от близките до Пловдив водопади, станал много популярен в последно време - Лястовичия вир.

Модерно е всеки бизнес да си има природна атракция. Дали скала с яка гледка, дали беседки край реката, дали легенда или екопътека. От няколко месеца насам ме заливат рекламите на екопътека Чилингира, та рекох да видя за какво става въпрос :)

Чудно как за местата, които са ми най-близки пиша най-малко. А националното значение на Богородичната стъпка се вижда още по големите кафеви табели, които са ѝ посветили по асфалтовия път към Баните.