Есента е време за балкан! :) Това е сезон, който може да предложи шаренийка за окото, мехлем за душата и положителни чувства за живота! :)

Прииска ни се един лек и спокоен уикенд в ниската част на Рила. Когато човек чуе "Рила", обикновено си представя ледникови езера, голи остри върхове, върволица от хора пред лифтовете... Опитахме да си устроим малко по-различно от това рилско преживяване :)

С Жоро отдавна си говорихме за една разходка над Асеновград. Маршрутът беше Асеновград - Анатемата - параклис Св. Илия - богат на гледки и изкъртване. Накрая на параклиса ни чакаха барбекюта и чевермета, където щяхме да възстановим малко от изгубените калории.

Една много бърза отбивка от магистрала Хемус край Варна са Побитите камъни. Намират се само на 5 км от пътен възел Станчево и са толкова лесно достъпни с кола, че пътят буквално разполовява обекта на две.

Рядко попадам на нещо наистина толкова уникално като музея на подводното плаване - последната българска подводница - Слава. Този пост няма да прилича на обичайните ми пътеписи по гори и паланки. Дълго обмислях как да го напиша, така че хем да е информативен, хем да дава лични впечатления, хем и да не се превърне в словоизляяние достойно за вечер на маса. Ще започна с малко предистория, ще продължа с данни за самата подводница и ще завърша с личните ми впечатления като от музеен експонат. Пътьом ще поствам снимки, за които за съжаление няма да мога да дам много обяснения. Повечето апарати в подводницата са извънземни и са надписани на руски, а за тези които екскурзоводите ни разказаха предназначението, човек по-добре сам да чуе беседата :)