Толкова куцуз тръгване не бяхме правили скоро :) Каквото можеше -  се обърка... Още сутринта тръгнахме в 50% намален състав. Предната вечер някои хора се отказаха поради различни причини. А буквално сутринта преди старта половината от останалата група беше тръшната от неизвестни вируси и бацили. При излизане от паркинга пък чух едно брутално ХРРРТ изпод колата и се оказа че ниският бордюр е свалил целия ми калник и половината броня :) След спешна употреба на видии и свински опашки някак си тръгнахме с известно закъснение и всеки светофар ни хвана на червено :) По пътя звъннах да проверя софийската част от групата - оказаха с една кола по-малко - бацилът беше силен!

Последният уикенд с хубаво време за годината не трябва да се прахосва :) Имах друга работа сутринта, но смогнах да си начертая една разходка-полудневка в околностите на Пловдив.

Ще ви разкажа за едно от най-чудните места в Родопите. Място, не свързано с покоряване на върхове, а напротив - място, където човек първо трябва да покори себе си, за да го достигне :) Също така и място, което не е за всеки - виждал съм здрави и прави мъже да се отказват на броени метри... Караджов камък :)

Стара Загора не е от най-планинските градове :) Въпреки това в околностите му могат да се намерят няколко маршрута подходящи за любителите на вертикалните пространства и природата :)

Остров Капри - върха на каприза, мястото, където всяка снимка се превръща в картичка... Мислех да оставя снимките да говорят и да не ви занимавам с душевните си словоизляяния :) Но няма да ви се размине :)