Двете лица на Матерхорн
Има върхове, които познавате, дори никога да не сте ги виждали. Матерхорн е такъв – популярният зъбер от шоколадите "Тоблерон". Но той има две лица. Едното е класическо и величествено, а другото – сурово, ледено и почти непознато. В този пост ще ви кача и на двете панорамни площадки, които разкриват тези две същности на най-известния връх в Алпите. Елате с нас до Gornergrat и Matterhorn Glacier Paradise!
Пристигнахме в Zermatt с влак от Interlaken през Visp и Brig. Имахме време пред нас и за този ден бяхме купили билети за влакчето за Gornergrat. Билетите през летния сезон по принцип струваха 132 CHF, но тук важеше 50% отстъпката от Half Fare Card. Билетите важаха за целия ден без конкретен час, което ни даваше малко свобода да се движим спокойно.
Зъбчатата железница за Gornergrat тръгва от отделна гара, съвсем близо до централната гара на Zermatt. Понеже пристигахме със все багаж, използвахме платените шкафчета на гарата, където разтоварихме малко гърбовете. Маршрутът се изпълнява на всеки половин-един час и пътуването трае около 30 минути. Дължината на линията е 9.3 км, а денивелацията - 1 469 метра. Влакът естествено е подпомогнат от зъбчато-рейкова система и е една от малкото линии в света, захранени от 3-фазен ток.
Гарата на Gornergrat се намира на 3 089 метра надморска височина, което я прави втората най-висока в Европа след Jungfraujoch (където бяхме вчера). За разлика от Jungfraujoch, където потънахме в километричен подземен тунел, тук жп-линията се движи на открито всред страхотни гледки.
Изкачването беше осезаемо и пейзажът се менеше за броени минути. Оставихме долу гъстите зелени гори, озовахме се всред тревисти хълмове. Тревата свърши и останаха само каменисти склонове, глазирани с вечен сняг.
Пристигнахме горе и се озовахме на малка гара, доминираща от сериозна площадка отворена за гледка към половината свят...
Два глетчера обграждат планинския масив - Gornergletscher и Findelgletscher, ширнали се като застинали във времето реки от лед...
На върха има хотел, ресторант, обичайните магазини за боклуци, параклис и обсерватория, действаща до 2010 г.
От тук се открива "класическата" гледка към Матерхорн, изобразявана по шоколадите Тоблерон. В момента върхът беше в срамежливо настроение, но ние все пак не се сдържахме да направим задължителната снимка :)
Продължихме малко над зданието и намерихме още две площадки с гледки отзад. Имаше няколко телескопа, които показваха имената и височините върху гледката с околните върхове.
Тук има и уеб камера, която в реално време показва състоянието на климата, която може да проверите преди тръгване, за да изберете момент с хубаво време. Преживяването на върха е изцяло открито и при мъгла или дъжд, би било доста мизерно. При хубаво време пък, не забравяйте слънцезащитен крем - на тази височина слънцето е доста по-силно.
Времето за нас беше средна работа, отиваща към смарангясване. Околните 29 четирихилядника започваха да се губят в сгъстяващи се черни облаци. Евакуирахме се обратно надолу към Zermatt, където стискахме палци за по-хубаво време утре.
Бяхме стискали достатъчно силно! :) Следващия ден се събудихме с ясни небеса без намек за облак! :) Гледката ни събуди много бързо и дадохме газ към лифта за Klein Matterhorn, където щяхме да обикаляме днес.
Лифтовата станция се намираше в другия край на Zermatt, но тъй като градът е малък, стигнахме бързо пеша. Билетът струваше - дръжте се сега - 114 CHF на човек... Една подробност за лифтовете около Zermatt (поне тези които използвахме) - за тях важи 50% отстъпка от Half Fare Card, но само ако закупите билета на място на каса. Ако купувате онлайн има врътки и отстъпката важи ако имате Swiss Pass. На място опашки нямаше, но може би не бяхме уцелили пиков момент. Касите бяха снабдени с плетеница от въжета, способни да опитомят и най-голямата тълпа, което ми говореше че просто ние бяхме извадили късмет.
Лифтът до Klein Matterhorn не е един, а се сменя на едно място - на Trockener Steg. По пътя минахме транзит няколко други станции, където се зарекохме на връщане да слезем и да се разходим. Взимахме сериозно височина и всяка от станциите се намираше в собствен климатичен пояс.
Лифтовата кабинка се движеше наистина високо, а долу под нас започна да става заснежено. Леката снежна покрива премина в преспи, а преспите - ... в истински глетчер! Сякаш съзирахме стоп-кадър от теча на гигантска бяла ледена река. Дори в неподвижността си, Theodulgletscher излъчваше усещане за движение и живот. Бяхме толкова близо до него, че различавахме пукнатини, цепнатини и отделни ледени късове избутвани от движението. Тук-таме по повърхността ледът се топеше в малки сини езерца.
Както си катерихме и се радвахме на снежни гледки, взехме че пристигнахме. Комплексът на Klein Matterhorn се намира под земята. Тук се събираха няколко лифта, включително и един с който можеше да слезем в Италия. Първата ни спирка беше на най-високата точка - панорамна площадка, достъпна с асансьор. Здравейте от 3 883 метра!
Матерхорн от този ъгъл въобще не приличаше на себе си :) От тук не изглеждаше най-високия връх наоколо и не показваше острата си осанка. Чувам че при хубаво време от тук се виждал и Монблан.
Пейзажът беше осеян с четирихилядници, доста от които се намираха в Италия.
Долината на Zermatt. Беше немислимо че преди един час се намирахме там :)
Възможно е за един ден човек да се качи и на двете панорамни площадки - Gornergrat и Klein Matterhorn, чрез т. нар. Peak2Peak билет. Това беше и нашата първоначална идея, но се оказа че работното време на лифтовете е малко повратливо. Около Zermatt има към 90км лифтове, но работното им време през летния сезон може да крие изненади. Ако планирате каквото и да е наоколо, проверете внимателно графика на всички лифтове по трасето за конкретния ден!
Магическо е да видиш стабилно оснежени върхове по средата на лятото. Видимостта беше отлична и можехме да съзрем хора, пъплещи по глетчерите на километри от нас.
Тук се намираше и целогодишно отворена ски писта. Разходихме се по нея, бихме се със снежни топки :)
И тук както на Jungfraujoch преходът от тъмните тунели навън беше доста болезнен за очите. Слънчевите очила бяха задължителни, а при по-дълго излагане - и слънцезащитния крем. Навън не беше студено, но рязкото изкачване до височина от почти 3 900 метра се усещаше. Правенето на повече от няколко крачки се чувстваше странно, а мислите в главата определено течаха по-бавно. Тук не трябваше да се бърза.
В комплекса имаше ресторант, магазин за сувенири и галерия с ледени склуптори (която беше затворена). Пихме бира с торта и хванахме лифта надолу, за да проверим гледката там.
Trockener Steg и езерото Theodulsee - все още се намирахме над 3000 метра височина. Питат ме като се върнахме "живеят ли хора толкова високо?" - не :) Тук даже и лишеи беше трудно да се намерят.
Втора спирка - на Schwarzsee, където височината от 2 600 метра вече беше по-нормална за нас. Теренът - подобен на нашите високи планини. Ливади, цветенца, в езерата - рибки.
Малък параклис отбелязваше началото на класическия маршрут за изкачване на Матерхорн.
Слизахме надолу обратно към цивилизацията. Но денят пред нас все още имаше малко потенциал, та решихме да направим още едно изкачване. Над Zermatt има няколко езера, от които имаше хубави гледки към Матерхорн. За съжаление работното време на лифтовете беше към края си, така че решихме да не правим лудо препускане, а да се качим до само едно от тях - Leisee. От Zermatt хванахме подземен фуникуляр до Sunnegga. Това е магическо - влязохме в тунел, където се качихме на малко влакче, движещо се изцяло под земята. След няколко минути бяхме там където трябва и излязохме на тази гледка:
Бяхме качили към 600 метра височина! Озовахме се в малък атракционен комплекс, ориентиран предимно към децата. Езерото Leisee беше плаж на 2 232 метра :) Лифтът ни остави на около 10 минути пеша от него, но ако човек много мразеше да се разхожда, от тази лифтова станция можеше да се хване друг мини-лифт, който да го смъкне 10 метра до езерото :)
И въпреки цялата навалица тук, съвсем наблизо започваше спокойствието.
Пейка с гледка за милиони:
Има една шега, че Швейцария е фалшива страна. Че когато човек кацне на летището, тунел го отвежда в Австрия, където всички "швейцарци" са всъщност наети австрийски актьори, които го развеждат по декори. Ето гледката от кафето на Sunnegga, абсолютен декор :)
Доволни ли сме? Слабо казано! :) В рамките на два дни видяхме Матерхорн от поне два различни ъгъла. Возихме се на 5 вида влакчета и 6 вида лифтове. Дишахме въздух на 3 883 метра. Разходихме се из 10 различни климатични зони. Това е магията на Zermatt – не е просто град, а портал към един вертикален свят, където всяко изкачване те отвежда в нова реалност. А усещането да гледаш върха от шоколадите на живо? Безценно! :)