Крепостта Маласар се намира в Източните Родопи близко до Джебел. Името е спорно - по някои източници се среща като "Мал Асар", "Молла Хисар" или най-атрактивното за мен - "Крепостта на съкровищата" :) Има защо да е привлекателна за иманярите - районът е див, пътеките се губят, хора почти не се срещат. Тази крепост остава в страни дори и за любителите на непознатото.

Искърският пролом е наситен с природни дадености, където човек може да изгуби цели дни в изследване и прехласване. Иван Вазов, Алеко Константинов и други писатели са черпели вдъхновение от дълбоките изрязани каньони, стръмните скали и китните селца, кацнали по насрещните ридове от Стара Планина.
Събрахме се грандиозна компания и целта ни беше Вазовската пътека. По пътя щяхме да видим серия водопади и скоци, овенчани с 85-метровата Бовска Скакля.

Планът за уикенда беше да посетим пет водопада в източна Стара Планина. 850 км асфалт, черни пътища, и както се оказа в последствие - и трамбоване по ниви :)

Времето се проясни за уикенда и от шапката с изненадите извадих една дестинация - водопада "Лястовичи вир" до Асеновград. Не бях ходил там, а ресурсите бяха оскъдни - едни координати и едни писмени указания. Имаше предпоставки за разсеяно съботно-следобедно лутане :) Приятелски огън отнесоха Мартин и Катя, които бяха дошли до Пловдив на кафе, а пък аз ги замъкнах по калния кър :)

Летните температури от последните няколко дни и факта че най-после си взех винетка успяха да ме извадят навън от вкъщи. Набързо направен план щеше да ме отведе до няколко параклиса близо до Куклен. Очакванията бяха за лека сгряваща разходка, но зимата продължаваше да си показва зъбките с под-нулеви температури и пронизващ вятър по откритите части.