Вкаменената гора беше една от първоначалните причини да почна да си водя карта на интересните места. Този списък с места, които искам да посетя съм го започнал преди 10 години, но така и не идваше ред на гората. Местоположението не е далече - на около 150 км от Пловдив край Момчилград. Но наоколо се намираха толкова много интересни места, че районът искаше поне няколко дни пълноценно обикаляне.

На връщане от София решихме да направим малка отбивка до едно място, записано в историята на Първата българска държава. На няколко минути път от магистрала Тракия се намира крепост Стенос - Траянови врата. Малко известно днес място, покрай което ежедневно минават хиляди хора.

Много неща бяхме набелязали в околностите на Хасковските минерални бани. Но прогнозите за времето ни излъгаха - ураганен вятър и сняг вместо сухо и спокойно време :) Допълнително обстановката беше усложнена от една разпорена обувка. Внимателно обмислихме комплекта от възможности пред нас, но решихме да се придържаме към основния план. Този ден го бяхме отделили за Орловите скали. Тръгнахме се от село Сърница.

Има някои райони, където са събрани доста места, които искам да посетя, но винаги са ми убягвали от радара. Такъв е случая с Хасковските минерални бани. В близост наоколо се намираха доста крепости, тракийски светилища, скални ниши, и просто много природни забележителности. Ентусиазирани от хубавото време през седмицата направихме стабилен двудневен план за целия уикенд. Но не бяхме взели нещо предвид... :)

Въобще нямахме намерение да ходим до Аневското кале. Планът беше да се качим на Беклемето с колата, да направим малко снежни човеци и да се попързаляме по снега. Но след като ураганния вятър ни пресече още преди да слезем от колата (10 минути седене и усещане как вятъра клати колата, опит да стигнем поне до бетонната арка за селфита, наблюдаване на ниско прелитащи мечки и друг едър некрилат добитък), решихме че все пак бихме се разходили до Аневското кале за да не ни е капо деня :)