Това беше една от най-обърканите организации които съм правил :)

В Барселона прекарахме почти 4 цели дена и смея да кажа че не сме видели нищо повече от основното :) Пътуването определено помага в израстването на човека. Не позволява на зрителния хоризонт да закърнее и да се свие до размерите на гледна точка.

Бях се зарекъл че ще се върна обратно във Виена, и ето че след няколко месеца планиране изпълних заканата си :)

Ето че след 3 години се върнах обратно в Рим. Имах да наваксвам с няколко места, които предния път пропуснахме. Предстоеше ми да видя колко много се е променил града за това време.
Нискотарифните полети вече кацат на летище Чампино. То е едно от най-малките и претъпкани летища, които съм виждал. По обем пътници надвишава софийското летище, но по площ на терминала е по-малко дори от стария първи терминал при нас... При кацане се сформира опашка за паспортен контрол, която започва от извън сградата на терминала. При излитане е още по-болезнено. Влизате, минавате опашката за паспортния контрол и внезапно се оказвате наредени на опашката за гейта. Има две групи гейтове - А и Б, всяка от които е по-малка от хола ми вкъщи. Обслужват се едновременно по 3-4 полета (което прави по около 600 пътници), а места за сядане има не повече от 20. Няма кафе машини, тоалетната е една и малка - няма абсолютно нищо в гейта. Италианците доят вече заклана крава с това летище, което се пръска по шевовете... Градът Рим е станал военна зона. Мерките за сигурност са затегнати до скъсване с военни постове на всяко кръстовище. Въоръжението е тежко - автомати, уазки, до Колизеума имаше и БТР-и на които някой поне от хорска срама беше махнал покривните картечници... Пазят нас от злодеи, или ние трябваше да се чувстваме като злодеи? :) На всяка врата - метал детектори и скенери. По забележителности, по църкви и базилики - редиш се на пропусквателни пунктове. В Колизеума преди се влизаше за секунди с Roma Pass, с който автоматично пропускахме дългата опашка за билети. Сега дори и с Roma Pass чакахме на опашка за скенера. Във форума преди просто се минаваше през широко отворената врата. Сега вратата е заключена и чакате на непомръдваща 500 метрова опашка, опъната под жаркото лятно слънце без грам сянка... Не знам на къде отива тоя свят, но според мен терористите вече са спечелили войната... Улиците из града са все толкова миризливи колкото ги помня. Неповторимият аромат на престояла урина и кипнал сварен боклук не може да се сбърка. Трафикът е все същия. Можете ли да си представите 20 моторчета тръгващи на зелен светофар? Звукът е като от състезание с ядосани градински косачки :) Разликата тук сега беше в електрическите коли, които доста уверено превземат улиците. Поне 3/4 от всички таксита вече са електрички. Те пък на опаки на моторчетата са безшумни и трябва да се оглеждате да не ви блъсне някоя без да разберете :) Планът за обиколката ни беше малко по-различна от предния път:

Съдържание

1. Замъкът "Сант Анжело"
2. Площади и фонтани
3. Колизеумът, форумът и хълма Палатин
4. Базилика "Сант Джовани ин Латерано"
5. Базилика "Санта Мария Маджоре"
6. Музеите на Ватикана
7. Зоопарк "Bioparco"

Стратфорд на Ейвън е град на река Ейвън, който не бива да се бърка с "чистия Стратфорд", който е квартал на Лондон :)
В Стратфорд на Ейвън се е родил Уилиям Шекспир през 16-ти век, което прави градчето изключително популярно за туристите. Сградите по центъра са в типична средновековна архитектура. Църквите са автентични. Парковете и река Ейвън дават много опции за отмора и приключения.