До сега поне 10 пъти съм се заричал че повече няма да стъпя на Рай :) Не знам защо всеки "последен" път се оказва предпоследен :) Има нещо там - дали природата, дали рестартът който се случва със съзнанието, дали самопречукването с целия път и сладката болка след завръщането, дали оправданието да се изпият 10 бири за да се наваксат изгубените калории...

Началото на нашата великденска разходка поставихме с крепостта Асара край Николаево.
Въпреки че се намира едва на 200 метра от главния подбалкански път, никъде няма да видите табели или знаци. От пътя трябва да слезете на стария път за Стара Загора и веднага да отбиете за Димовци (отново без табели). От този път почти веднага трябва да хванете черен път в дясно (отново без табели). Сложил съм GPS координати на края на този пост.

Съвсем скоро - през 2017 г - са били извършени разкопки на римска вила рустика край Гурковското село Конаре. Тъй като пътят ни минаваше съвсем наблизо, решихме да хвърлим едно око :)

Град Твърдица е като музей на соц-архитектурата - главна улица с модерни магазинчета, офиси и кафенета, помещаващи се в 50-годишни сгради с големите надписи "Р Е С Т О Р А Н Т", кафевите железни дограми и типичните за едно време орнаменти. Самият град заслужава едно отделено само за него време, но това - друг път :) Целта ни за днес беше крепост "Градище", намираща се по стръмния южен склон на Стара Планина над града.

За Христовския водопад има два пътя. Ако идвате от Елена и влизате в махала Руховци, веднага можете да свиете в дясно по табелата за няколко къщи за гости. Там карате до където можете, след което има маркирана пешеходна пътека (ще сложа GPS координати на края на този пост). Пътеката е много кратка и излиза върху една отвесна скала на 50 метра над водопада. Реката е издълбала каньон с на места внушителни остри ръбове.