Това беше една от най-обърканите организации които съм правил :)

В Барселона прекарахме почти 4 цели дена и смея да кажа че не сме видели нищо повече от основното :) Пътуването определено помага в израстването на човека. Не позволява на зрителния хоризонт да закърнее и да се свие до размерите на гледна точка.

30-те километра от Пловдив до Ситово са достатъчни на човек да се откъсне от цивилизацията. Близките до Пловдив села - почти превърнали се в квартали на града, останаха далеч зад нас, докато навлизахме дълбоко в дивите Родопи. Разбитият асфалт ни беше изкачил поне 1000 метра над града, водейки ни в земя на траки, мечки и извънземни :)
Бяхме набелязали няколко точки около Ситово - достатъчно да ни уплътнят целия ден:

Съдържание

1. Крайпътният водопад
2. Ситовският надпис
3. Щуда Града
4. Аязмото

Това беше място, което търсех от години :) Преди много време бях мярнал някъде снимка (тогава озаглавена - "Братята"), която ме беше накарала да ахна. Това беше от онези места, които ти се струват невъзможни. Не ти се вярва че съществуват и още по-малко ако се намират едва ли не под носа ти в задния ти двор :)

Миналата година минахме през Сливен като бяхме набелязали няколко цели. Но най-лесната от тях - крепост Туида - която буквално се намира по средата на града, не можахме да посетим :) Намерихме крепостните стени, ограждащи огромна площ около 200х200 метра... но колкото и да обикаляхме, не намерихме вход :) Крепостните стени изпълниха своята роля - спряха ни :)
Още по булевардите хванахме да следваме няколко скромни табелки "Крепост Туида". Те ни поведоха нагоре из тесни улички, които се извиха покрай гигантските зидове на крепостните стени... и толкова :) Не намерихме вход, нито паркинг, абе направо се изгубихме по средата на града :) Няколко месеца по-късно съдбата ни поведе отново по Сливенския край и направихме втори опит - този път - успешен :)