Зарит под едва няколко сантиметра пръст и почва съвсем близо до Велико Търново лежи древният град Никополис ад Иструм. Макар да се намира в централната равна част на Дунавската равнина, до него не се стига лесно. Асфалтът по отбивката е почти унищожен - купчина брони на коли стоят като предупреждение към нищо неподозиращия турист :) По-добре да се заобиколи през село Никюп. Пътят от там не е кой знае колко по-добър, но поне кратерите са по-плитки от колата ви.

Места много, а време - малко. Все го даваме в галоп и понякога малко претупваме някои неща. Изпълняваме 10-дневната диета за 5 дни, плана за петилетката - за година и обикаляме за два дни планина, която иска да ѝ се посвети поне седмица :)
Така с Краси се втурнахме към водопадите на Беласица. Стартирахме рано сутринта в 5 часа с газ към македонската граница. Македонските митничари ни посрещнаха с рязкото "ЩО СТЕ ВИЕ БЕ?" Не знам как се отговаря на такъв въпрос, но Краси успя да ги убеди че сме водопад-будали :) Онзи махна снизходително и така бяхме допуснати в република Северна Македония :)

Рядко си позволявам да имам големи очаквания към туристическите обекти в България. Крепостта Хоталич до Севлиево беше един от тези случаи. От снимки и реклама очаквах да е нещо голямо и величествено, нещо което на 100% си струва да се посети и би те заредило с положителни емоции за дни наред. Действителността беше разочароваща.

По принцип имам алергия към тълпи, масовки и опашки за билетчета. Поради тази причина упорито избягвам да посещавам няколко конкретни "социализирани" туристически обекта в нашата страна :) Крушунските водопади беше един от тях. Но великденската ни разходка се завъртя покрай тях и нямаше как да не се отбием. Но - обрат! Взе че ми хареса! :)

Този ден ни тръгна на комерсиални обекти. Скачахме от една сергия за магнити на следващата. Но неочаквано се озовахме при нещо ново! Сергия за... светещи прилепчета! :)