Имах голямо желание да пообиколя балкана над Сливен. Но някак си все не ми се пада по път... За това когато след посещението на крепост Туида останаха час-два свободни, веднага извадих от ръкава най-близкия жокер! :) Нашата цел за финала на следобеда щеше да е Халката - скално образувание, намиращо се съвсем наблизко.

Бяхме си подготвили цял уикенд в нашата любима родопска къща за гости - вила Козник. Вече доста пъти сме я ползвали за щаб-квартира при обиколките в Рудоземско-Смилянския край. Там постоянно се намират нови интересни дестинации. Всеки път набелязваме неща, които трябва да видим и които все остават за следващия път.
Така и най-после дойде време да се отправим към изворите на река Арда :)

Тръгнахме да търсим стара наблюдателна кула в района на Рудозем. За съжаление данните в интернет са оскъдни и информацията трябва да се сглобява с вода от девет кладенеца.

Предназначението на тази разходка беше да разкара следпразничната атрофия и да ни стартира за новата 2019-та година :) Дължина отиване и връщане - около 10 км, към 300 метра денивелация - нищо работа, която нормално се взима за 2-3 часа. Но първият опит за минаването му - преди 2 седмици, се провали от останалия януарски сняг. Бялото одеало дебело около педя доста ни затрудни. Ходенето беше мъчно с боксуване и на места слизане на 4 крака :) След като началният километър ни отне мъчен половин час решихме да прекратим, за да не трябва да ни търсят после :)
Вчера тръгнах на поправителна сесия. Бях си казал че видя ли и пръст сняг ще бия отбой. Скоро се беше изсипал стабилен сняг с червени кодове и лавинни опасности във високата планина. Но последните няколко дни бяха топли и се оказа че на нивото на моите 600-900 м. н. в. не беше останала и снежинка :)

Този уикенд щяхме да се опитаме да идем до хижа Триглав.
Защо "опитаме"? :) Прогнозите за времето бяха вълнуващи. Вятър по балкана 50-60 км/ч, температури от -10 до -15. Но тези прогнози толкова пъти се смениха в последните няколко дни, че спряхме да се стряскаме. Освен това пътят не беше дълъг и щяхме да се намираме в една от най-проходимите части на Централен Балкан. По средата на пътя имахме и междинна точка, където можехме да останем, ако положението стане зле - хижа Русалка. Потенциалът за бедствия беше нищожен, така че задействахме плана :)