Рядко си позволявам да имам големи очаквания към туристическите обекти в България. Крепостта Хоталич до Севлиево беше един от тези случаи. От снимки и реклама очаквах да е нещо голямо и величествено, нещо което на 100% си струва да се посети и би те заредило с положителни емоции за дни наред. Действителността беше разочароваща.

Места много, а време - малко. Все го даваме в галоп и понякога малко претупваме някои неща. Изпълняваме 10-дневната диета за 5 дни, плана за петилетката - за година и обикаляме за два дни планина, която иска да ѝ се посвети поне седмица :)
Така с Краси се втурнахме към водопадите на Беласица. Стартирахме рано сутринта в 5 часа с газ към македонската граница. Македонските митничари ни посрещнаха с рязкото "ЩО СТЕ ВИЕ БЕ?" Не знам как се отговаря на такъв въпрос, но Краси успя да ги убеди че сме водопад-будали :) Онзи махна снизходително и така бяхме допуснати в република Северна Македония :)

Град Твърдица е като музей на соц-архитектурата - главна улица с модерни магазинчета, офиси и кафенета, помещаващи се в 50-годишни сгради с големите надписи "Р Е С Т О Р А Н Т", кафевите железни дограми и типичните за едно време орнаменти. Самият град заслужава едно отделено само за него време, но това - друг път :) Целта ни за днес беше крепост "Градище", намираща се по стръмния южен склон на Стара Планина над града.

Съвсем скоро - през 2017 г - са били извършени разкопки на римска вила рустика край Гурковското село Конаре. Тъй като пътят ни минаваше съвсем наблизо, решихме да хвърлим едно око :)

Началото на нашата великденска разходка поставихме с крепостта Асара край Николаево.
Въпреки че се намира едва на 200 метра от главния подбалкански път, никъде няма да видите табели или знаци. От пътя трябва да слезете на стария път за Стара Загора и веднага да отбиете за Димовци (отново без табели). От този път почти веднага трябва да хванете черен път в дясно (отново без табели). Сложил съм GPS координати на края на този пост.