Декември определено е сезон за търсене на калета и крепости. Горите се оголват, листната маса олесява и находките се забелязват по-лесно. Освен когато са покрити със сняг :)

Кипиловското кале беше едно от най-запазените, които съм виждал. Местоположението - в дън гори тилилейски. Отдавна ми се е оформила една закономерност - колкото е по-уникална находката, толкова по-забутана е тя.

За този уикенд си подготвих две интересни калета в околностите на град Крън. На близо са Казанлък и Мъглиж и тези двете идеално могат да се впишат в една по-дълга серия от посещения на старини.

Нашите разходки обикновено са като ястие приготвяно от няколко готвача. Всеки има собствена визия за съставките, приготвянето и консумирането :) Резултатът на това е или нещо уникално и неповторимо, или буламач :) Вземете да хапнете за всеки случай преди да чете този пътепис :)
Рецептата за тази разходка беше следната. Вземете щипка църкви и манастири. Добавете една супена лъжица калета и крепости. Залейте обилно с гъста, памучна мъгла. Ако успеете да запалите огън - фламбирайте на воля. И за десерт поднесете няколко... (никога няма да познаете какво...) динозавъра! :) Как ви звучи? В ролята на главни готвачи и дегустатори влязохме аз, Мартин и Катя.

Съдържание

1. Брестовица
2. Кричим
3. Жребичко
4. Паталеница
5. Св. Св. Петър и Павел
6. Дорково

Лятното ноемврийско време ме подкара навън от вкъщи. Приходи ми се някъде наблизо, където хем да се изморя на бързо, хем да се нагледам на панорами, но пък ми се искаше да е в страни от баналните, пълни с хора места.