Искърският пролом е наситен с природни дадености, където човек може да изгуби цели дни в изследване и прехласване. Иван Вазов, Алеко Константинов и други писатели са черпели вдъхновение от дълбоките изрязани каньони, стръмните скали и китните селца, кацнали по насрещните ридове от Стара Планина.
Събрахме се грандиозна компания и целта ни беше Вазовската пътека. По пътя щяхме да видим серия водопади и скоци, овенчани с 85-метровата Бовска Скакля.

Летните температури от последните няколко дни и факта че най-после си взех винетка успяха да ме извадят навън от вкъщи. Набързо направен план щеше да ме отведе до няколко параклиса близо до Куклен. Очакванията бяха за лека сгряваща разходка, но зимата продължаваше да си показва зъбките с под-нулеви температури и пронизващ вятър по откритите части.

Времето се проясни за уикенда и от шапката с изненадите извадих една дестинация - водопада "Лястовичи вир" до Асеновград. Не бях ходил там, а ресурсите бяха оскъдни - едни координати и едни писмени указания. Имаше предпоставки за разсеяно съботно-следобедно лутане :) Приятелски огън отнесоха Мартин и Катя, които бяха дошли до Пловдив на кафе, а пък аз ги замъкнах по калния кър :)

В последните часове на 2016-та година паднаха две педи сняг. Студът ни имобилизира в радиус от 10 метра около барбекюто :) Но трябваше малко да пораздвижим холестеролните наслагвания от артериите и така хванахме леката екопътека "Храстево" над Девин.

Винишкият камък се намира на около час разходка над Мъглишкия манастир. От паркинга на манастира има два пътя нагоре - единият е лек, а другият е "правилен" :) Които и да хванете, може да се върнете по другия и да направите кръгов маршрут.