Март месец се отвори с прекрасно слънчево време на фона на предните два месеца мъгли и дъждове. Естествено, веднага ме хвана саклета и трябваше да се разтъпча някъде.
Целта беше връх Калето до село Кънчево. В България има поне хиляда връха с това име произлизащо от това че там се намират останки или руини. Конкретно това Кале е средновековна крепост, охранявала прохода от Търново към Борилово и Стара Загора. Крепостните стени с дебелина 2-8 метра са имали неправилна многоъгълна форма. Зидарията е от ломени камъни споени с бял хоросан. Общата площ на укрепеното пространство е около 10 декара. Бях идвал тук преди няколко години. Параметрите бяха ясни - час и нещо ходене, 200-300 м денивелация, драпане по камъни и награда със забележителна гледка отгоре. Хванахме се със Сашо и Цвета и към обяд бяхме в село Кънчево. От там към крепостта тръгнахме по синята маркировка. На излизане от селото минахме покрай един каптаж, който беше нашарен като туристическо информационно бюро - жълта пътека за Ръжена насам, жълта за Розово - натам, синя за крепостта - направо. Тук започна да става малко кално. А аз точно бях оставил бойните чепици при обущаря и бях тръгнал с многоизстрадалите маратонки... Дали пропускат вода? Пропускат и камъни и дървье :) Рекичката покрай чешмата беше доста пълноводна и не можехме да пресечем на обичайното място. Така че кой с тояга, кой с лъвски скок се оправи от другата страна. След малко излязохме на полето. Тук маркировка няма и предния път като идвах се лутахме поне един час. Тогава свалихме трак от GPS-а и сега си спестихме изгубването. Калчицата взе да става сериозна и когато внезапно ми захладня на пръстите почнах да си мисля че влагата ще ни спре. Сашо обаче право рече че "щом тече надолу, значи горе ще се е изтекло" :) Пътеката влезе в гората и ни посрещнаха хиляди цъфнали божури. По пътеката, по поляните - навсякъде. Наклонът нагоре взе да става постоянен и излязохме на скалите. Видиш ли синята маркировка да тръгва отвесно по камъните, значи стягай си гащите :) Задрапахме здраво нагоре, като отвреме-навреме включвах 4х4 режима. Тук някъде понесох щета от 1HP - ожулих си палеца на ръката. [caption id="attachment_889" align="aligncenter" width="600"] Поглед към източния баир. Нашия беше по-висок - няяя :p[/caption] [caption id="attachment_891" align="aligncenter" width="600"] Иманярите бяха прекопали доста от поляните[/caption] [caption id="attachment_893" align="aligncenter" width="600"] На върха[/caption] Знамето на върха беше виждало по-добри времена... Всъщност беше се превърнало в парцал, висящ на 2 кончета. Ха, честит 3-ти март. [caption id="attachment_895" align="aligncenter" width="600"] По този път бяхме дошли, а долу до къщурката се вижда чешмата.[/caption] [caption id="attachment_896" align="aligncenter" width="600"] Поглед към Кънчево.[/caption] Снимките не могат да пресъздадат усещането за награда. Да видиш селото в далечината и да си кажеш "Ама ние ЧАК от там ли дойдохме?!" :) [caption id="attachment_897" align="aligncenter" width="600"] Поглед към Ръжена - разстояние по права линия около 4км[/caption] [caption id="attachment_899" align="aligncenter" width="600"] Кънчево с Казанлъшката долина[/caption] Стана време да хапнем. Разпъна се софрата, а да отбележа че мръвката е там, макар и много да не се вижда :) [caption id="attachment_901" align="aligncenter" width="600"] Да хапваш докато си седиш всред древните баири - безценно[/caption] Взехме да слизаме надолу и потънахме в гората. Мислехме на връщане да минем през едни големи камъни, които се виждаха наблизо. Легендата им е че са древен тракийски храм на Слънцето. [caption id="attachment_904" align="aligncenter" width="600"] Прецапване на поредната рекичка[/caption] [caption id="attachment_906" align="aligncenter" width="600"] Зареждаме мана от траките[/caption] [caption id="attachment_907" align="aligncenter" width="399"] Някой зареждат повече :)[/caption] От там някак с нежелание тръгнах на обратно. Хубаво е човек отвреме-навреме да хване гората и да се откъсне от тълпата и цимента. Това много ми липсваше последните няколко месеца.

Облачен, но в добрия смисъл! Адски динамично небе, имаше невероятни гледки. Няколко от тях успях да щракна, повечето ги пропуснах. И за финал имаше една супер изненада.
Всичко започна още петък вечер докато се прибирах към Стара Загора. Залезът се случваше под едни скромни лъскави облачета. От другата страна цялото небе беше в огромни късове, които бяха окървавени от единия край. Пръста ми сам се свиваше да щрака, но точно излизах от Пловдив и нямаше къде да отбия. Такива явления продължават десетина минути. Точно след залез има още няколко минути през които по-високите облаци биват огрявани и след това всичко започва да изсивява. Изпуснах момента. Събота сутринта в някакво безбожно ранно време си отворих едното око и през прозореца видях нещо подобно навън. Цялото небе беше алена облачна маса, която се беше напукала като мозайка и през нея прозираше небе. Красиво беше, но душичката ми спеше и не можах да се помръдна. Неизвестно време по-късно си отворих другото око и навън всичко беше сив облак. Грозно, скучно и си рекох че тва беше за днес. В 10 и кусур най-после успях да стана и опаа - небето чисто искрящо синьо, без ни едно вълмо облаче. Сутрешните упражнения - кенеф-кухня и като погледнах през северния прозорец видях НЛО над планината :) [caption id="attachment_911" align="aligncenter" width="600"] Планината Фиджи ряпа да яде[/caption] Отбелязах интересното начало на деня и се пуснах по задачи. Точното им естество няма значение, но предиобеда ми беше доста зает. След това мръднах към Малка Верея. Получили два компютъра дарение за библиотеката и за да е всичко както трябва без пиратски софтуер им сложихме Ubuntu. Тук се сблъскахме с малко подводни камъни с последната версия (12.10 на слаби компютри - никога повече, но пък 12.04 LTS заспа). Нагодихме горе-долу нещата и тръгнахме да си ходим. А навън - чудни агресивни облаци. Дръпнахме една разходка по малковерейския кър. Качихме се на една могила, от където имаше супер изглед. Това ми беше втората възможност да пощракам с телескопа и естествено аз се олях. Е, не е "телескоп" - Sigma 18-250 DC OS HSM, но като човек свикнал да щрака на широко, тези 250 мм ми изглеждаха като телескоп. Иначе хич не бих отказал ако ми се отвори възможност да щракам през телескоп. Снимките са качени в пълна резолюция, така че като цъкнете отгоре може да ги видите в детайли. [caption id="attachment_914" align="aligncenter" width="600"] Панелките на Стара Загора. Отзад се вижда Самарското знаме на 10 км разстояние.[/caption] [caption id="attachment_915" align="aligncenter" width="600"] Най-близо е индустриалната зона на Стара Загора (8км), отзад - квартал Зора (12км), Агробиохим или бившия завод АТЗ (16км) и съвсем отзад в дясно се вижда... Нова Загора - 39 км :)[/caption] [caption id="attachment_916" align="aligncenter" width="600"] Тук имаме спор какво кой град се вижда към хоризонта - Раднево или Гълъбово. Има доста панелки за да е Гълъбово, но пък не знам в дясно от Раднево кой ТЕЦ може да се вижда там. Ако е Гълъбово, това ще да е AES-a.[/caption] [caption id="attachment_917" align="aligncenter" width="600"] Богомилово, зад него деликатно се промушва околовръсното шосе на Стара Загора. Големите резеровари са петролната база на Лукойл към Еленино.[/caption] Нащраках се с телескопа и започнах да забелязвам облаците :) Засърбя ме да ги видя тези облачета отразени във водна повърхност и драснахме към Старозагорските бани. Надявах се и залез да хванем там да се получи нещо като петък вечерта. Е, не се получи - слънцето се скри зад една грамада и това леко пропадна. Тук се опитах да изкарам нещо от сенките, но единственото което успях да изкопча с 2 стопа клин беше това: Наплясках една панорама от 5 кадъра, която Хюгина сглоби много интересно - с главата надолу :) Всъщност ефекта който се получи много ми хареса. Само косата на Стела да висеше :) [caption id="attachment_929" align="aligncenter" width="600"] В обратната посока на залеза се опитах да издебна червени отблясъци, но не дойдоха.[/caption] ... Неделята не беше особено благодатна. Цял ден играхме на криеница с дъжда и накрая се забихме да гледаме кино. След това стана късно и трябваше да тръгвам да се прибирам към Пловдив. Ударих си един душ. Гледам прозорците - мокри, а вън яко слънце пече та се къса. Викам си "сега пък ако не се е пръкнала някоя дъга..." Метнах един поглед навън и ченето ми падна. Имаше солидна, наситена, светла огромна дъга. И защото обичам дъги, до нея имаше втора :) Изпуснах и кърпи и клечки за уши и всичко и се завтекох към фотото. Пробвах със и без поляризационния филтър. Чувал съм митове че може да изкара повече цвят от дъгата. Оказаха се само митове... В едната позиция дъгата изчезваше хептен, а в останалите не ставаше нищо по-интересно. На практика посоката в която щраках беше 180 градуса на слънцето, където и не би се очаквал някакъв ефект от този филтър. Какви са условията за да се получи дъга? Най-просто казано слънцето трябва да е ниско в небето и да огрява водни капки от срещуположната ви страна. Дъгата се получава от пречупената светлина от Слънцето и е образ, не обект. Не можете да се приближите до нея или да я заобиколите :) Основната дъга (ако се наблюдава повече от една) има радиус 42° и центърът ѝ е винаги точно срещуположен на слънцето. Т.е. колкото е по-ниско слънцето, толкова е по-голяма дъгата. Ако слънцето е високо, тогава центъра на дъгата пад под хоризонта и само малка част от нея се вижда. Ако се намирате в самолет и слънцето е под хоризонта на полета, дъгата която би се видяла може да изглежда като цяла окръжност :) Изхождайки от това може да кажем че хубава дъга най-често може да се наблюдава по залез когато бурята ви е подминала и се движи на изток, или по изгрев когато бурята ви е подминала и се движи на запад. Освен кефа от дъгата, ще се намирате в златния час, така че може да си вземете пуканките и да се насладите на шоуто, което ви изнася природата :)

Има едно място в Пловдив, за което не се говори. В интернет няма снимки, хората нямат истории с него. А то е огромно - става въпрос за острова Адата на река Марица. Името "Адата" идва от турската дума за остров. Или може да го кажем о-в Острова :) Заслужава си главната буква - това е най-голямото образувание на територията на реката минаваща през Пловдив.
Замислих се какво да очаквам там. Определено нямаше да е парк от градски тип - иначе щеше да има снимки, заведения, игрища... като на Пазарджишкия Остров. По-вероятно да беше свърталище на бездомници или непроходима джунгла без никаква инфраструктура. Но човек никога не знае, докато не види. В случая бях сгрешил за първото и отчасти за второто. Първи поглед към Адата. При ниско ниво на реката островът изглежда почти свързан със сушата. Забелязва се каменна дига, която ме кара да премисля дали терена е изцяло изоставен. Минавам под моста. Тук има стълбички по които да се кача отгоре, но за сега ги подминавам. Наблизо има още нещо интересно, което ми се искаше да разгледам - шлюзовете на реката. Приближавам се към Столипиново и започват близките срещи от черния тип. "Бате, ако ти се намира една излишна цигарка..." Тук снимането става със специална шпионска поза от средата на чантата. След източния край на Адата са накацали ято патки. Имат интересен ритуал на ухажване. Мъжкия си разперва крилата и се пъчи поне половин час. Женската гледа на другата страна и се прави че не го забелязва. Почти като при хората :) Всъщност това е моята интерпретация на нещата, а по-запознатите казват че патките всъщност са корморани, и в тази поза си сушат крилата и се препичат на слънце :) Стигам до шлюзовете. Преди 50 години е имало проект за превръщането на река Марица в плавателна. Представям си как се спускат шлюзовете и нивото на реката се вдига с два метра. Наистина са го направили за около 2 години. Но нивото на подпочвените води се е вдигнало (представи си) и мазетата на околните сгради са били наводнени. Иска ми се да се кача горе да получа друг поглед върху нещата. Виждам надписи "Къпането забранено" но не и "Качването забранено" или "Влизането забранено" :) Оказва се че просто няма нужда от такива - тук стълба няма. Вероятно стълбата е от другия край на баража, но за да стигна до там имам километър обикаляне... [caption id="attachment_804" align="aligncenter" width="600"] Камери? Значи шлюзовете не са съвсем изоставени.[/caption] [caption id="attachment_805" align="aligncenter" width="600"] Mакар че ми изглежда оборудването вътре да е задигнато[/caption] Връщам се обратно към стълбите за да се кача на моста и да продължа към Адата. Достъпа до острова се осъществява чрез две вити стълби от всяка страна на моста. Трябва да се кача от към брега, да стигна до острова и да сляза до него. [caption id="attachment_806" align="aligncenter" width="600"] Eнтусиасти :)[/caption] [caption id="attachment_807" align="aligncenter" width="600"] Kачвам се на моста[/caption] [caption id="attachment_808" align="aligncenter" width="600"] Адата в ляво[/caption] Под мен се открива очаквания пущинак. Виждат се някакви руини. Заглеждам се за човешки обиталища, но не виждам нищо. Харесвам зимата за разузнавателни разходки - дърветата нямат листа, които да пречат на гледката. [caption id="attachment_810" align="aligncenter" width="600"] Стълбата надолу[/caption] Естествено стълбата е точно каквато може да се очаква - лайняна. Тук си гледам в краката на всяка крачка. Хващам първо на запад към по-голямата част от острова. Наоколо е боклучаво, но има пътека. Честно казано има доста по-малко боклуци от колкото очаквах. [caption id="attachment_817" align="aligncenter" width="600"] Някой не обича AKAI[/caption] [caption id="attachment_818" align="aligncenter" width="600"] Малко зеленина[/caption] [caption id="attachment_819" align="aligncenter" width="600"] Някой е сякъл дърва...[/caption] Пътеката беше малко разкаляна и стъпвах тихо и внимателно. Не исках да се натъквам на горски "обитатели". Малко по-нататък ги видях. Два черни субекта, работещи с голям трион. Иии до тук - теглих си един кръгом и лека полека се изнизах обратно. Под моста за малко се разминах с друг черен субект. Беше слязъл от другата стълбичка. Тук някакво вътрешно чувство се опита да ме подкара нагоре по стълбата и надалеч от острова. Не му се дадох и продължих към източната част. Там джунглата беше по-рехава и слънчевите лъчи си пробиваха път. Продължих по стената и скоро стигнах до източния край на Адата. Върнах се обратно по пътеката. Долу под стълбите видях поредния черен субект да товари ремарке с дърва. От къде ли щеше да го измъкне от острова? Качих се обратно на моста и тук свърши днешната разходка. Интересно място е Адата. Прилича на парк, но не е. Прилича на клошарско сборище, но не е. Може би до няколко години частните собственици, чийто са земите там ще му обърнат внимание и ще го направят нещо хубаво. Ако ли не, господата от Столипиново вече му обръщат достатъчно внимание. P.S. Една история която Петър Георгиев разказа: "А какви славни времена помни Адата... но преди стотина години...там е бил салаша на Кочо х. Калчов... Нещо като бюфет. Всеки празничен ден там се е събирал маса народ и са се правили грандиозни софри и още по-грандиозни веселби, от изгрев та до тъмно. Тази традиция продължава някъде до Балканската война... На тия моабети ракията е свършвала още в 10 сутринта... След туй се е продължавало с руйно вино, тюрлю гювечи, всякакви мезелъци, песни, танци и зевзеклъци. И въпреки това не е имало пияни. Всичко е ставало бавно, тертиплийски... Хората са ходели на салаша със семействата си. По онова време там не е имало мост над реката и придвижването до острова е ставало с каици..."

Музея на авиацията - едно място, което отдавна исках да посетя.
Как се стига до там - елементарно. С кола - хващате от Пловдив за Асеновград и гледате табели в ляво за летището и музея. С влак - хващате влака в същата посока и слизате на спирка Маврудово и сте на паркинга на музея. В началото може да се зачудите дали сте на правилното място. На паркинга е портала за 24-та вертолетна авиобаза. Но по една арка с надпис "МУЗЕЙ" разбирате че сте на правилното място. До нея има плака, която обяснява на български и английски работното време и ценоразписа на музея: - от сряда до неделя: 0900 - 1700 (от април до септември) - от сряда до неделя: 0900 - 1600 (от октомври до март) Таксите са различни, има комбинирани билети за два музея във Варна и един в София. Дефаултно за възрастен е 5лв. Най-добре похарчените 5 лв за тази година! Няма кой да къса билетчета - те се купуват чак от вътрешната експозиция. А докато стигнете до там ще минете през 50 самолета от външната експозиция. Първата спирка - на метри след арката - МИГ-23. Тук имаше голямо "иха-уха-самолет!" без да подозираме какво ни чака по-нататък :) Снимки, пози, чупки... До всеки експонат има табелка със спецификациите на български и английски. И тук научих първия интересен факт. (Значи аз по принцип съм доста далече от самолетите, не различавам един МИГ от друг МИГ :) ) МИГ-а можел да променя ъгъла на крилото по време на полет между 17° и 60°, което е показано добре на тази картинка от Wikipedia: В разперената конфигурация имало по-добри маневрени свойства, а в свитата - по-добри харектеристики за излитане и кацане. В поглед отзад самолета беше една куха тръба. Явно двигател и по-сериозните неща се махат когато една машина стане музеен екземпляр... От тук нататък видяхме поне 20 различни МИГ-а като модели и конфигурации. С различно оборудване и въоръжение - с ракети, с бомби, с картечници и т.н. Няма да се спирам на всичките 20 екземпляра, за да не взема хляба на музея :) Идете и разгледайте. Продължаваме нататък. Минаваме покрай тъмен хангар. Хвърляме едно око през изкривените врати и виждаме интересни неща - двуплощници, витлови самолети... кухнята на Червения Барон :) За съжаление тези машини не са част от експозицията. Може би се реставрират или чакат по-добри времена. От дясно ни се пада откритата част, а в ляво - музейната сграда. Като видяхме колко много самолети ни чакат отвън, предпочетохме да се скрием в сградата :) Тя се състои от две зали. Първата зала "Космонавтика" е изложение на неща, които винаги съм искал да видя - спускаемия апарат от Союз-33, в който е летял първия български космонавт Георги Иванов, скафандърът му, подборка от космонавтска храна и някои апарати, които са участвали в начуни мисии. [caption id="attachment_841" align="aligncenter" width="400"] Във ВВС наистина ги подбират по-ниски от 1.50м :) И има защо - ще видите по-нататък.[/caption] [caption id="attachment_842" align="aligncenter" width="600"] Макет на седалка и тренажор за катапултиране[/caption] Този "казан" е спускаемия апарат на Союз-33. Историята на полета не е особено славна. Целта на мисията е скачане със станцията "Салют-6" и извършване на 28 научни експеримента. Но технически проблем в последния момент попречва на скачването и апаратът е приземен по бързата процедура. Какво е впечатлението ми от апарата? Че вътре е УЖАСНО тясно :) Всичката апаратура се стига с една ръка. Двамата космонавти са седели в тенекиените вани долу един до друг в продължение на два дни. Мърдане? Няма на къде. Оставям на въображанието ви да измисли как са се справяли с основните си физически нужди :) По нататък имаме изложба на космическа храна - лиофилизирани ястия. Лиофилизацията е процес на вакумно изпаряване на влагата от храната, което ѝ позволява да се запази по-дълго време без да губи хранителните си свойства. Чувал съм слух че в България сме имали институт по лиофилизация, който дълго време е снабдявал руските космически мисии с манджа. [caption id="attachment_845" align="aligncenter" width="600"] Грах, лютеница, мюсли, боб с наденица, кисело мляко и мюсли - по нещо за всеки вкус[/caption] [caption id="attachment_846" align="aligncenter" width="600"] Камера[/caption] С мъка се откъсвам от тази зала и продължаваме в другата. Там е разказана историята на аеронавтиката в България. Имаше много интересни факти, които за да видите, ще трябва да посетите музея :) (Ще ви пусна малко гювеч - в България е конструиран орнитоптер, който се е издигал на 20 метра височина.) [caption id="attachment_849" align="aligncenter" width="600"] ОКОТО на ракета с топлинно насочване...[/caption] [caption id="attachment_850" align="aligncenter" width="600"] ... и електрониката която стои отзад :)[/caption] [caption id="attachment_851" align="aligncenter" width="600"] Стела се радва на малките патрончета[/caption] [caption id="attachment_852" align="aligncenter" width="600"] Счупено от противникова стрелба предно бронирано стъкло от пилотска кабина на изтребител[/caption] [caption id="attachment_853" align="aligncenter" width="400"] Фотокасета за отчитане точността на стрелбата - това пък какво е?[/caption] Привършваме с тази зала и излизаме навън. Тук е трудно - самолетите са наредени в 4-5 редици... от къде да започнем... Хващаме го от най-далечния край. 3 ЗИЛ-а натоварени с мобилни лаборатории. Доста бяха поизгнили, а от лабораториите нищо не видяхме, освен информационната табелка. [caption id="attachment_856" align="aligncenter" width="400"] Радиолокационна станция П-15 - открива цели, летящи над 4000м на далечина 180км[/caption] [caption id="attachment_857" align="aligncenter" width="600"] Радиолокационна станция П-35М[/caption] [caption id="attachment_858" align="aligncenter" width="600"] Тренажор за катапултиране[/caption] [caption id="attachment_859" align="aligncenter" width="600"] С-75 "Двина" - двустепенна ракета с далечина на поражение до 30км[/caption] [caption id="attachment_860" align="aligncenter" width="600"] jet2.com ни напомниха че действащото летище е на една плюнка от нас :)[/caption] Нататък 3/4 от екземплярите бяха МИГ-ове. Толкова много че почти да ми омръзне :) Имаше интересни изключения като тази Чесна: [caption id="attachment_866" align="aligncenter" width="600"] Този бехемот е ИЛ-14Т - транспортен[/caption] [caption id="attachment_867" align="aligncenter" width="600"] ИЛ-28Р - тактически бомандировач и разузнавач[/caption] Този ИЛ прави впечатление колко просторна кабина има. Вижда се в почти всяка посока, за разлика от изтребителите. Там кабината изглежда малка с нулева видимост напред и силно ограничена настрани от габаритите на фюзелажа. [caption id="attachment_869" align="aligncenter" width="600"] Патето на Капитан Балу :)[/caption] Някой от екземплярите бяха много лъснати и подпряни на тези триъгълните трупчета. Оставяха с впечатлението че аха-аха и могат да полетят. Други бяха яко зациментирани. [caption id="attachment_871" align="aligncenter" width="600"] Да не забравяме и хеликоптерния отдел[/caption] [caption id="attachment_873" align="aligncenter" width="600"] Безмоторен А-11[/caption] [caption id="attachment_874" align="aligncenter" width="600"] Двуроторен Ка-26[/caption] [caption id="attachment_875" align="aligncenter" width="600"] Нещо странно...[/caption] [caption id="attachment_876" align="aligncenter" width="600"] Нещо въоръжено до зъби...[/caption] [caption id="attachment_877" align="aligncenter" width="600"] И нещо сглобявано в час по Труд и техника...[/caption] Имаше интересни експонати. Радвам се че успях да се докосна до неща, които са били в космоса. Но имаше неща, които не бяха показани. Примерно на мен би ми било интересно да видя вътрешността на кабината на някой от тези МИГ-ове. Поглед от вътре на мобилните лаборатории и на хеликоптерите също би бил безценен. Може да се направят някои стъпки към ъпгрейдване на атракциите в музея. Като цяло съм много доволен. Най-добре похарчените 5 лв.

Много нашумя напоследък аферата със застрояването на парк "Бедечка". Кой е този парк, ще попитат някои? Ами сигурно се намира по поречието на река Бедечка. В Стара Загора имало река? Не канал, а истинска река? Ако реагирате така, вероятно ще се учудите да разберете че има и два водопада :) Е, Водопади е малко изсилена приказка, но има Вода, която Пада, така че Водопад си е синтактично правилно.
За мен има един истински градски парк - "Загорка", а "Бедечка" е така да се каже един пущинак в предградията на "Загорка"... Дали е пущинак или не, всеки може да си извади впечатления от следната фото разходка. Тръгваме от поречието на Бедечка край кв. Самара 2. Тук коритото е циментово, а край него е разположен малък зелен пояс. [caption id="attachment_683" align="aligncenter" width="300"] Няколко пешеходни мостчета свързват жителите на Самара с централната градска част[/caption] [caption id="attachment_686" align="aligncenter" width="300"] Наскоро са почиствали коритото[/caption] Подминаваме големия асфалтиран мост и веднага след него свиваме от тротоара към реката. Тук е първата блатиста част от реката. Има много такива, това е нормално. [caption id="attachment_687" align="aligncenter" width="300"] Това се намира на 20 метра от огромните жилищни блокове[/caption] Честно казано, изненадан съм да видя колко е чисто блатото сега за това си местоположение. Преди беше пълна леш - автомобилни гуми, бирени шишета, продупчени килими барабар с молците... Сметищен апокалипсис беше. Не казвам че сега нямаше боклуци - имаше, но за малко да забравя че се намирам в жилищен квартал и да си помисля че съм в гората. Продължавам напред и минавам покрай две изоставени постройки. От единия комин се виеше мръсен пушек. Вътре живееха бездомници. Малко по-нататък се намират точно един до друг два моста над реката. Единия бетонен - другия железен. Не знам защо са им били два - и двата са пешеходни и свързват едни и същи пътеки. Под железния има малка дига, задържаща Бедечка в следващия блатист участък. Тук често има рибари. [caption id="attachment_690" align="aligncenter" width="300"] Изглед между двата моста[/caption] [caption id="attachment_691" align="aligncenter" width="300"] Върху дигата[/caption] [caption id="attachment_692" align="aligncenter" width="300"] Обратен изглед[/caption] Минаваме от западната страна на реката, къмто същинския парк "Бедечка". Когато човек излезе от речната джунгла внезапно се озовава в полски кър. Дръвчета има само тук-таме, а преобладаващата растителност са храсти и тръни. Някои по-високи от човек. Тук се намира първото интересно нещо на което ще обърнем внимание - стария стадион "Химик". [caption id="attachment_693" align="aligncenter" width="300"] Открито игрище с земенасипни "трибуни" и лекоатлетическа писта[/caption] Преди не знам кои отбори са играли тук, но помня че постоянно имаше хора. Дали деца ритащи топка, дали големи мачове... земните насипи се покриваха от кибиците. Имаше (и още има) доста хора тичащи за здраве. Около стадиона имаше трак с червен пясък, който ми изглеждаше доста спортно :) И аз съм идвал доста пъти да бягам тук. Докато внезапно един ден не беше опъната бодлива мрежа през половината стадион. От край до край. Някой купил половината стадион и го разорал с багера. Не знам за строителство или за земделски цели... Най-добре се вижда на гугълската сателитна снимка - как стадиона е прерязан през половината. От тогава насам игрището тъне в буренаци, а от червения пясък няма и помен... Слизаме от стадиона и продължаваме по алеята. Тук се разминаваме с доста хора - това е един от кратките пешеходни маршрути от кв. Самара към центъра. Стигам до едно микро бунище, което е следващия интересен, дори забележителен обект. Не самото бунище, а какво има под него. Преди 20-на години е имало проект за детска железница в Стара Загора. Кръгла релса с радиус 100 метра, издигната на земен насип с височина 3-4 метра. Дъгата е прекъсната на едно място, където може би е щял да бъде изграден мост. Не знам къде е щяло да бъде спирката, може би на другия край, където е по-ниско. Помня че по онова време бях много развълнуван и чаках всеки момент да построят влакчето, да се повозя. Не го построиха. [caption id="attachment_695" align="aligncenter" width="300"] Тук може би е щяло да има мост[/caption] Решавих да се опитам да се покатеря на насипа. Отгоре може би щеше се открие интересна гледка. Но всичко около мен беше обрасло в гъст трънак, та си рекох да се поразходя навътре, може би щях намеря пътека. Е, пътека нямаше, но се откриха други неща... [caption id="attachment_698" align="aligncenter" width="300"] Имаше поне десетина постелки - картони, стари дрехи[/caption] Обзе ме едно чувство все едно съм крадец в чужда къща. Тук и птички нямаше - тишината беше злокобна. Слава богу - никой от "собствениците" не се появи. Продължих напред, изоставил надеждата да се кача на вала, вече исках само да се махна по-скоро от това място. Колкото по-напред стигах, толкова по-плътен ставаше трънака. Но назад през бунището не ми се връщаше. Обичам зимата като период за разходки, защото огромната зелена листна маса я няма и се вижда по надалече. Паркът е пронизан от няколко асфалтови алеи, които обаче се губят под нападали леста, прах и мръсотия. Достигам до следващата интересна цел. Вековния чинар. Дървото е поне на 5 века, видяло е Освобождението... Не знам дали има нещо живо в него, но по-голямата част от короната определено е на системи. Няколко стоманени релси подпират масивната корона, а дънерът е зациментиран за да не се разпадне. Има красиви спирално извити клони. Към чинара е проявен нула интерес - няма информационна табела, нито за природна забележителност, нито нищо. В дървото е палено огън, може би за по-добро осветление на гледката и също така дънера е използван като кошче за боклук. Продължаваме на север и минаваме покрай капитановата мелница. Индустриалния комплекс отдавна не е мелница. Мисля че в него се помещават автосервиз и мандра. [caption id="attachment_709" align="aligncenter" width="300"] Първия знак че навлизаме в цивилизация[/caption] Оттук натам атмосферата рязко се променя. Алеите стават почистени. Тръните отстъпват място на полянки. Появяват се пейки и кошчета за боклук. Мисля че тук е границата между двата парка "Загорка" и "Бедечка". Пейките са прясно сглобени и измазани. Всяка носи щампа че е дарение от бирената фабрика "Загорка". Приближаваме се до кръглия басейн. По принцип езерото "Загорка" е известно със събитията по корабомоделизъм, които се случват няколко пъти годишно. Тук се провеждат световни, европейски или какви ли не състезания. В кръглия басейн се провеждат скоростните изпитания. Там корабчетата се вързват за централния пилон и се пускат да правят кръгчета като се броят обиколките за определено време. В голямото езеро се нареждат шамандури и там вече радиоуправляемите модели обикалят по сложно трасе. Интересно се преобразява тази част от парка когато дойде време за състезание. Всички поляни се покриват с палатки, хора, скари-бири. Отвсякъде се чува чуждестранна реч. Изкачваме една малка дига и през нас рязко се открива езерото. Обикаля го една асфалтова алея, по която се разминаваме с десетки хора. Семейства с деца. Младежи с кучета. Влюбени двойки по пейките. Пълно е с рибари, някои опънали сложни системи от по 5-6 въдици. В далечината се вижда новия хотелски комплекс, но за него след малко. Минаваме по едно тясно мостче. Под нас се намира преливника на езерото. Отдясно водата се оттича, за да стане приток на река Бедечка. [caption id="attachment_721" align="aligncenter" width="300"] Основния изпускател, малко в страни от преливника[/caption] Спускам се през гората и минавам отдолу за да видя преливника от един по-неизвестен ъгъл Водата от него се протича по тесен ручей, който изведнъж попада в дупка и образува големия водопад. Малко по-нататък водата минава един висок праг, събира се с водата от изпускателя и образува познатата река Бедечка. Тук гората е сравнително чиста, защото бунищата са скрити зад другия храст... Но да се върнем към голямото езеро. Минаваме покрай старата сграда на клуба по корабомоделизъм, която в момента е фитнес клуб. [caption id="attachment_734" align="aligncenter" width="300"] Поглед към фитнес клуба от отсрещната страна на езерото[/caption] На места по брега са направени малки пристанища. Едно време в езерото плуваха лодки. Правим един завои, следвайки бреговата линия и минаваме покрай почивната станция на МВР. Точно срещу нея се намира един прозорец в дърветата, който ми е любим за щракане От лявата ни страна се пада езерото, а от дясната - блатото. То е част от река Бедечка преди да се влее в Загорка. [caption id="attachment_747" align="aligncenter" width="300"] Гуми[/caption] Отклоняваме се за момент и минаваме по голям мост, който води към острова по средата на езерото. [caption id="attachment_748" align="aligncenter" width="300"] Поглед към продължението на алеята - този мост разделя условно Езерото от Блатото[/caption] [caption id="attachment_749" align="aligncenter" width="300"] Новия комплекс[/caption] Това нещо се казва "Парк Хотел Стара Загора" и е пет-звезден комплекс от хотел, ресторант и спа. Строиха го поне 10 години върху стария ресторант, който беше оставен на разрухата за още 10 години. Мястото и преди беше много лъскаво с панорамни тераси, кристални полюлеи и мелби. Сега е още по-лъскаво. Най-големия куриоз е че парк хотел "Стара Загора", на брега на езерото "Загорка", на метри от бирената фабрика "Загорка" продава само бира на ... Каменица! Голям фейл според мен. Продължаваме обиколката на острова - той не е голям. Тук преди имаше пилони, на които се издигаха знамената на участниците в състезанията по корабомоделизъм. От скоро пилоните са отрязани. Връщаме се към главната брегова алея и минаваме по другия мост. Хвърляме око в дясно и виждаме големи рибоци да се шмугват между тръстиките. Това е водна лилия. Някой ден искам да я видя цъфнала. Навътре се вижда семейство патици, които са редовните посетители на парка. И зиме и лете - те са тук. [caption id="attachment_757" align="aligncenter" width="300"] Гъзета :)[/caption] Минаваме под ресторанта. Терасите с външните масички са на няколко етажа и образуват малък полуостров. Тук водата застоява и се развиват разни жабнуяци и водорасли. Мястото също така е много обичано от жабите. [caption id="attachment_762" align="aligncenter" width="300"] Всички етапи от живота на една жаба[/caption] След ресторантската част виждаме един друг приток, който захранва водния басейн - Дъбравската река. Това преди време беше обрасло на 100%. Ама толкова 100% че нищо не се виждаше, а блатната воня беше толкова силна че се съмнявахме че бирената фабрика изхвърля някакви химии в езерото. На скоро го почистиха и се вижда че отдолу наистина си има река :) А който иска може да я проследи под главния път и натам. [caption id="attachment_766" align="aligncenter" width="300"] Другия край на тунела[/caption] [caption id="attachment_767" align="aligncenter" width="300"] Бирената фабрика[/caption] От паркинга на хотела тръгва пътека още по на север. Върви край реката, минава покрай едни клошарски колиби към бившия ресторант "Лешника". А този ресторант е обект на една друга разходка със съвсем друга тема... Да се върнем съвсем на кратко към темата на деня - застрояването на "парк" "Бедечка". Помните ли от къде започнахме? Не "Загорка", не езерото, не хубавите алеи, а още преди това. Това са спорните "зелени" площи. Снимките не могат да пресъздадат усещането да ходиш там и да те гризат комарите и да те гонят кучетата. Няма да изказвам мнение "за" или "против", защото този блог няма да бъде политизиран. Мисля че всеки здравомислещ човек може да си използва междоушното пространство. Не като някои други, които само като чуят "парк" и скачат да вият, а парка и на картинка дали са го видели - не знам.   P.S. След като постнах тази разходка, лично г-н Запазете Бедечка ми писа да ми обясни че съм смешен, жалък и безсъвестен. Разкриха ме - през последните 10 минути бяхте под влиянието на един отявлен враг на Стара Загора и на всичко човешко. Душата ви е вече във владение на дявола. P.S.2. Коментарите на г-н Запазете Бедечка бяха изтрити, понеже тук демокрация няма, така че съжалявам - няма нужда да взимате пуканките :)